Нелсън Демил - Катедралата

— Заложниците са принудени да останат на мястото си. Олтарът е като мишена в стрелбище. Не можем да им помогнем.

Четвърти щурмови взвод се придвижваше бавно през тъмното подземие. Командирът оглеждаше пътя пред себе си с уред за нощно виждане. Двете кучета и техните водачи вървяха с тях. Зад предната линия от мъже вървяха Уенди Питърсън и четирима души от сапьорския взвод.

На всеки няколко ярда кучетата опъваха каишките си и сапьорите откриваха някоя малка частица пластичен експлозив без детонатори или таймери. Целият под изглеждаше осеян с пластичен експлозив и на всяка колона имаше залепено по едно парче. Един от водачите на кучета прошепна на нетърпеливия командир:

— Не мога да ги накарам да престанат да обръщат внимание на тези фалшиви примамки.

Уенди Питърсън дойде зад командира:

— Моите хора ще следват кучетата. Твоят взвод и аз трябва да продължим по-бързо и да минем от другата страна.

Той спря да пълзи, остави долу уреда за нощно виждане и обърна главата си към нея.

— Движа се така, сякаш имам срещу себе си десет въоръжени мъже. това е единственият начин, на който са ме научили да се придвижвам в такива черни дупки… лейтенант.

Другите сапьори избързаха напред. Един от тях извика:

— Лейтенант?

— Тук съм.

Той се приближи до нея.

— Мината, която беше поставена на отвора към коридора, е обезвредена и можем да се измъкнем оттам наистина бързо, ако се наложи. От мината излизаше кабел. Проследихме го до взривното устройство на колоната от тази страна. — Замълча за малко и пое дъх. — Обезвредихме тая голяма гадина, около двайсет килограма пластичен експлозив, оцветен и оформен така, че да изглежда като камък. Имаше обикновен часовников механизъм и наистина бе настроен на шест часа и три минути. Не се майтапят момчетата — той подаде платнена торба и я тикна в ръцете на Питърсън. — Ето ти червата на чудовището.

Тя се наведе напред и светна фенерчето, като изпразни съдържанието на торбата на земята. Будилник, батерии, кабели и четири електрически детонатора. завъртя ключа на часовника и се чу силно тиктакане. Изключи го отново.

— И никакви трикове?

— Никакви. Изрязахме целия експлозив. Няма бомби със закъснител, нито защитни устройства против обезвреждане. Много стара техника, но много надеждна. Експлозивът е първо качество. По миризма и консистенция прилича на новия C-5.

Вдигна едно парче от експлозива, размачка го между пръстите си и го помириса. Взводният командир я наблюдаваше. Напомняше му за майка му, когато месеше тесто за курабийки, само дето това не беше тесто.

— Наистина е качествен. — Тя изключи фенерчето и каза на командира: — Ако механизмът от другата страна е същият, са ми нужни по-малко от пет минути за обезвреждане.

Той се съгласи:

— Добре. Само трябва да го намерим. А на мен са ми нужни осем минути, за да се изнеса оттук в подземието на енорийския дом. Така че в 5,55, каквото и да става, казвам адиос.

— Съгласна съм. Да тръгваме. Той не помръдна, само добави:

— Трябва да докладвам добрата новина — и вдигна полевия телефон. — Капитане, северната страна е обезвредена.

Белини отговори:

— Отлично — той предаде информацията, получена от Морийн. — Движете се предпазливо към другия край на криптата. Хики…

— Да, но не можем да започнем престрелка с него. Обаче можем да се изтеглим през отвора към коридора, така че ще можеш да наредиш на някого да хвърля гранати през онзи месингов капак в пода на светилището. После можем да влезем пак и…

Белини го прекъсна:

— Пети взвод е все още на стълбището за ризницата. Имат ранени… Ще им е малко трудно да прекосят пода на светилището, защото там на балкона има снайперист…

— Ами пречукайте го и да караме нататък.

— Аха… Ще ти се обадя, когато го направим.

Командирът на взвода се поколеба:

— Добре… ще имаме готовност…

След няколко секунди мълчание Белини извика:

— Този снайперист ще ни отнеме малко време… Не знам с положителност дали Хики или някой друг е там… Стигнете до втората колона.

Взводният затвори и се обърна към водачите на кучетата:

— Добре, накарайте тези тъпи песове да вървят и да не спират, докато не стигнем от другата страна, — викна на хората си: — Потегляйте! Всичките двайсет души тръгнаха напред. Минаха покрай задната стена на криптата и свиха наляво, следвайки редицата от колони, която щеше да ги отведе до главната колона от другата страна на ризницата. Надяваха се тук да е последната бомба. Запълзяха на ръце и колене. Докато се движеха, Питърсън погледна часовника си — 5,47. Ако другият механизъм беше също толкова прост, ако нямаше други мини, ако нямаше други бомби, ако никой не започне да стреля по тях, може би щеше да спаси катедралата от взривяване.