Нелсън Демил - Катедралата

Мегън изкрещя диво и пусна един откос в лицето му. Скочи върху скамейка и започна да стреля към пътечката отдолу. Войниците се запремятаха назад. Куршумите рикошираха в каските им, удряха бронираните жилетки и крайниците им, докато се оттегляха в кулата. Лиъри извика:

— Дръж ги настрана, Мегън! Прикривай ме! Никога не съм стрелял по-добре. Дай ми време!

Той стреля и се придвижи, пак стреля и пак се премести.

Мегън вдигна автоматичната си пушка и бързо откри огън по вратите към кулата. Лиъри видя как перископът се подаде над парапета в югоизточната галерия и го гръмна с един изстрел.

— Страхотен съм! Божичко, днес направо съм върхът!

Бърк чу откосите на балкона, последвани от по-кратките изстрели на М-16. Свирещите куршуми от пушката на снайпериста започнаха да къртят балюстрадата над главата му. Полицаят до него заключи:

— Изглежда онези командоси не успяха да превземат балкона.

Бърк вдигна полевия телефон и се обади на останалите три галерии:

— При команда от мен хвърляме всичко, с което разполагаме, към балкона. — Обади се на взвода в стълбището за ризницата: — Кажете на Малоун и Бакстър, че отново ще открием интензивна стрелба по балкона и ако желаят да опитат, това е моментът. Няма да има друга такава възможност. — Изчака да изтече остатъкът от петте минути, които беше дал на войниците от 69-и, за да е сигурен, че няма да се опитат повторно да излязат на балкона. После постави микрофона на слушалката пред устните си: — Огън!

Двайсет и пет полицаи се изправиха на четирите галерии и откриха огън с автоматични пушки и гранатомети. Докато пушките правеха балкона на решето, гранатометите сипеха всичко, което им беше под ръка.

— Осветителни заряди, сълзотворен газ, високовзривяващи се гранати, осколочни гранати, пълни с дълги игли и сачми, противопожарни гранати, пълни с газ, който „изяждаше“ кислорода.

Балконът се затресе от експлозиите на гранатите и плътен черен дим се смеси с жълтеникави газове. Димната завеса се вдигна над скамейките на хора и тръгна нагоре към тавана на катедралата като странен облак, осветен от блясъка на горящите долу огньове.

Мегън и Лиъри, поставили противогази, клечаха на най-долната пътека под дебелия издут парапет, който минаваше по ширината на балкона. Лиъри стреля към галериите, придвижи се настрани и стреля отново. Мегън откри автоматичен огън към светилището, като непрекъснато се движеше напред към парапета и се отдръпваше назад.

Бърк чуваше острия звук от избухващите гранати и виковете на ранените. Стана и погледна над балкострадата. През черния дим видя малки проблясъци на балкона. От слушалката на телефона в ръката му долитаха развълнуваните гласове от другите галерии, които викаха санитарите. А стрелбата от балкона продължаваше. Бърк грабна пушка от ръцете на един полицай.

— Мръсни кучи синове!

Изстреля цял пълнител без да спира, зареди нов и отново го изстреля. Оръжието прегря и засече. Дивашки захвърли пушката настрани и изкрещя в телефона:

— Изстреляйте и последните противопожарни гранати и лягайте долу!

Последните гранати полетяха към балкона и Бърк видя как огънят започна да стихва. Спонтанно сграбчи мегафона и закрещя:

— Сега ще дойда да ви избия, гадове проклети! Сега… Някой го срита и той падна долу. Куршум изсвистя точно там, където беше главата му преди. Един от полицаите седеше кръстосал крака и го гледаше.

— Запази хладнокръвие, лейтенант! Между нас и тях няма нищо лично. Разбираш ли?

Друг полицай запали цигара и добави:

— Те правят най-доброто, на което са способни, и ние даваме най-доброто от себе си. Днес силата е на тяхна страна, разбираш ли? Не на наша. Макар че е много странно… Искам да уточня, че се намираме в катедрала и…

Бърк измъкна цигарата от ръката му и опита да се овладее:

— Добре… Добре… Някакви идеи?

Един, който попиваше малка рана на челюстта си, отговори:

— Да, предложи им моята работа. Друг добави:

— Някой трябва да излезе на този балкон през една от кулите. Там е истината.

Бърк погледна циферблата на часовника си. Вдигна слушалката и се обади на взвода на стълбището към ризницата:

— Заложниците успяха ли? Свързочникът отговори:

— Който стреля с онази М-16 там горе, не стреляше по вас. Сипеше куршуми между скамейките и стълбището. Господи, някой там наистина им има зъб!

— Сигурен съм, че няма нищо лично. — Бърк хвърли телефона долу. — Започва да ми писва.

— Какво, по дяволите, разпалва така тези ирландци? — попита някой. — Нима политическите убеждения? Аз например съм член на демократическата партия, обаче не се вълнувам толкова от това.