Нелсън Демил - Катедралата

Бърк смачка цигарата и се замисли за Белини. Погледна съсирената кръв по панталоните му, която преди беше част от Белини, от тази голяма, бавно мислеща глава, в която се оказа, че е имало повече знания, отколкото Бърк бе предполагал. Белини щеше да знае какво да направи, а ако не знаеше, поне щеше да може да вдъхне увереност на тези почти обезумели мъже около него. Бърк се чувстваше напълно откъснат от своята среда и не желаеше да дава заповед, след която щеше да има още убити. Сега наистина разбра и оцени причината за ексцентричното му поведение през цялата нощ. Несъзнателно започна да трие кървавите петна по панталона си, докато някой каза:

— Кръвта не може да се премахне.

Бърк кимна. Сега разбра, че се налага самият той да отиде на балкона и да свърши с всичко по някакъв начин.

Морийн слушаше как огънят замира. Ръката на полицая, паднал от галерията, се люлееше между скамейките и от нея капеше кръв, която беше образувала червена локва. Сред звуците на стрелбата й се бе сторило, че чу звук откъм амвона.

Бакстър прошепна:

— Това беше последният ни шанс, Морийн.

Тя го чу отново — дълго задавено стенание. Отговори:

— Може би имаме още един шанс.

Дръпна се от Бакстър, който се опита да я задържи, и се изтърколи под скамейките до техния край там, където започваше спиралното стълбище на амвона. Между нея и стълбището имаше няколко фута открито пространство. Плъзна се през него и се залепи за стълбището, скрито с мраморен парапет, стиснала с ръка колоната, около която се извиваха стъпалата. Когато стигна до амвона, забеляза кървави петна на най-горните стъпала. Погледна във вътрешността и видя, че Брайън бе успял да се поизправи и да седне с гръб към мраморната балюстрада. Очите му бяха затворени и тя го гледа мълчаливо няколко секунди. Гърдите му се повдигаха и спадаха неравномерно. После Морийн изпълзя на амвона.

— Брайън.

Отвори очите си и ги спря върху нея. Тя се надвеси над него и попита тихо:

— Видя ли какво направи? Всички са мъртви, Брайън. Всичките ти верни приятели са мъртви… Останаха Лиъри, Мегън и Хики. Копелетата!

Той хвана ръката й и я стисна слабо.

— Имаш… право. А… Бакстър?

Тя кимна, после разкъса ризата му и видя дупката от куршума, който бе влязъл отгоре през рамото му. Прокара ръцете си по него и откри изходната рана на противоположния хълбок. Беше огромна и разкъсана, пълна с парченца кост и мозък.

— О, Боже… — Пое няколко пъти дълбоко дъх, за да дойде на себе си и пак запита: — Струваше ли си?

Очите му я гледаха будно и ясно:

— Престани да ми натякваш, Морийн.

Погали бузата му.

— Отец Мърфи… защо го?…

Той затвори очите си и поклати глава:

— Никога не можем да избягаме от онова, което сме били като деца… Свещениците ми вдъхват страхопочитание… — пое дъх с усилие. — Свещениците… Катедралите… Човек напада всичко, от което се страхува… Примитивната самозащита…

Тя хвърли поглед на часовника си, хвана го за рамото и леко го разтърси.

— Можеш ли да накараш Мегън и Лиъри да спрат? — Погледна към микрофона. — Ще ти помогна да се изправиш.

Не отговори. Тя отново го разтърси:

— Брайън, всичко свърши! Край! Спри това убиване!

Той поклати глава:

— Не мога да ги спра… Знаеш много добре, че не мога…

— Тогава ми кажи за бомбите. Брайън, колко са бомбите? Къде се намират? В колко часа…

— Не знам… А и да знаех… Не знам… 6,03… по-рано… или по-късно… две бомби… осем… сто… Питай Хики…

Тя го разтърси още по-грубо:

— Нещастен глупак! — и добави по-тихо: — Ти умираш.

— Защо не ме оставиш да умра спокойно — неочаквано се наведе напред и стисна ръцете й изненадващо силно. Спазъм сгърчи тялото му. Усети кръвта да изпълва дробовете му и да излиза през полуотворените му устни. — О… Господи… толкова е бавно…

Тя погледна пистолета, който лежеше на пода и го вдигна. Той я видя да го вдига с двете си ръце срещу него. Поклати глава:

— Не… Има достатъчно неща… Които те измъчват… Не поемай още едно угризение… Не и заради мен…

Тя запъна ударника:

— Не заради тебе, а заради себе си. Протегна ръка и отблъсна нейната.

— Но аз искам да е бавно…

Тя хвърли пистолета надолу по стълбите.

— Добре… Както искаш.

Огледа пода наоколо. Изпод купчина кутии с муниции измъкна пакет с превързочни материали и извади марли и бинт.

Флин рече:

— Върви си… Не го удължавай още… Така не ми помагаш…

— Нали искаш да стане бавно? — превърза двете рани и извади готова спринцовка с морфин.