Нелсън Демил - Катедралата

Флин стоеше взрян пред себе си и изучаваше набръчканото бяло лице. Неочаквано очите на Хики омекнаха, заискриха и устата му се изви в добродушна усмивка:

— Разбра ли?

— Да, разбрах — отговори Флин. — Разбрах, че си чудовище, което извлича сила от слабостите на останалите. Моя е грешката, че си тук. И аз поемам отговорността да се погрижа повече да не вредиш.

— Вредата е сторена. Ако беше се изправил срещу мен, вместо да се въргаляш в самосъжаление, можеше и да изпълниш дълга си към своите хора, да не говорим за пътя на съдбата ти.

Флин продължи да се взира в него:

— Каквото и да се случи, ще се погрижа да не излезеш жив оттук.

Обърна се и отиде в светилището. Застана пред трона.

— Кардинале, очаква се полицията да нападне в определен момент след 5,15. Отец Мърфи се намира на сравнително безопасно място. Ние не сме в безопасност и най-вероятно ще умрем. — Потърси някаква емоция по лицето на кардинала, но то остана безизразно. Той продължи: — Искам да знаеш, че онези отвън също носят отговорност. Като мен, те са суетни, користолюбиви и грешни. Доста долна пасмина за един продукт на хилядолетната християнско-юдейска любов и милосърдие, не смяташ ли?

Кардиналът се наведе напред от трона.

— Това е въпрос, който подхожда на хора, търсещи пътя в живота си. Твоят живот свършва и скоро ще получиш всички отговори. Използвай минутите, които ти остават, за да поговориш с нея — и той кимна към Морийн.

Флин се смая за момент. Този беше най-малко очакваният отговор от един свещеник. Той отстъпи заднишком от трона, обърна се и прекоси светилището.

Морийн и Бакстър бяха останали седнали, оковани заедно на първата скамейка. Без да продума, Флин отключи белезниците, после каза с глас, който сякаш идваше отдалеч:

— Бих искал да ви заведа на някое по-безопасно място, обаче някои от останалите няма да го приемат. Все пак, когато започне стрелбата, няма да бъдете екзекутирани, защото има вероятност да ги отблъснем и после пак да имаме нужда от вас. — Погледна часовника си и продължи с безизразен глас: — След 5,15 ще видите как вратите се взривяват и полицията се втурва вътре. Знам, че и двамата сте способни да запазите хладнокръвие. Хвърлете се под пейките зад вас. Когато наближи шест часа и три минути.., ако все още сте живи… трябва да напуснете района, каквото и да става наоколо. Това е всичко, което мога да направя за вас.

Морийн се изправи и го погледна внимателно.

— Никой не те е молил да правиш нещо за нас. Ако искаш да направиш нещо за някого, незабавно слез по тези стълби и отвори вратите. После се качи на амвона и съобщи на своите хора, че всичко е свършило. Никой няма да те спре, Брайън. Мисля, че те очакват да те чуят.

— Когато отворят портите на Лонг Кеш, аз ще отворя тези врати.

В гласа й прозвуча гняв:

— Ключовете за затворите в Ълстър не са в Америка, нито в Лондон или Дъблин. Те са в Ълстър. Дай ми една година в Белфаст и Ландъндери и аз ще изведа повече хора от затворите, отколкото някога сте освобождавали с вашите отвличания, нападения, убийства…

Флин се засмя гръмко.

— Година? Ти няма да оцелееш цяла година, Морийн. Ако католиците не ти видят сметката, ще го направят протестантите.

Тя пое дъх, за да овладее гласа си.

— Много добре… Не си струва да го обсъждаме отново. Но ти нямаш право да тласкаш тези хора към гроба.

Твоят глас може да разпръсне тази смъртоносна магия, която е надвиснала над това място. Хайде! Направи го! Сега! — тя замахна и го удари по лицето.

Бакстър се дръпна настрана и отвърна поглед, Флин дръпна Морийн към себе си:

— Цяла вечер всички бяха толкова добри да ми дават съвети. Не е ли странно, как хората не ти обръщат голямо внимание, докато не поставиш под тях някоя бомба? — той пусна ръцете й. — Ти, например, ме напусна преди четири години, без да ми даваш съвети за бъдещето. Всичко, което ми каза тази нощ, можеше да бъде казано тогава.

Тя хвърли поглед към Бакстър и почувства неудобство, че той чува всичко това. Рече тихо:

— Казах всичко, което имах да казвам тогава. Но ти не ме слушаше.

— И ти не говореше толкова високо. — Флин се обърна към Бакстър: — А ти, Хари — помести се към него, — майор Мартин имаше нужда от мъртъв англичанин тук и това ще бъдеш ти.

Бакстър помисли над съобщението и го прие доста бързо:

— Да… Той е болен човек… обладан от фикс-идеи. Предполагам, винаги съм подозирал…

Флин погледна часовника си:

— Извинете ме, трябва да говоря с хората си. Обърна се и тръгна към амвона. Морийн отиде зад него, постави ръка на рамото му и го обърна към себе си.