Нелсън Демил - Катедралата

Мълинс коленичи и пое ръцете на свещеника.

Флин слезе на долното ниво. Силен порив на вятъра нахлу през разбитите прозорци и вдигна дребен облак прах, който беше спал цял век. Отец Мърфи слезе по стълбата.

— Това — той посочи разбитите прозорци, — бе единственото нещо, което го измъчваше… Предполагам, че не трябваше да ти го казвам…

Флин едва не се засмя.

— Е, което за един е беля, за друг може да е измъчващ душата грях, и обратното.

Той скочи на стълбата и се спусна до спираловидното стълбище, а отец Мърфи го последва. Преминаха от кулата в сумрака и по-топлия въздух на балкона.

Докато минаваше покрай парапета, отец Мърфи почувства, че нечии очи го наблюдават. Вдигна поглед към скамейките, издигнати стъпаловидно нагоре от клавиатурата на органа, и нададе лек вик на изненада.

Над тях стоеше неподвижна в сенките фигура, облечена в монашеско расо с качулка. Отблъскващо нечовешко лице гледаше немигащо от дълбините на огромната гугла и трябваше да мине около минута, преди свещеникът да разбере, че срещу себе си вижда лицето на леопард. От неподвижната фигура се разнесе гласът на Лиъри:

— Изплаших ли те, отче?

Мърфи възвърна самообладанието си. Флин отбеляза:

— Малко камуфлажна боя щеше да е достатъчна, господин Лиъри.

Лиъри се засмя — прекалено пискливо за мъж с толкова плътен глас. Измежду скамейките се изправи Мегън, облечена в черно расо, лицето й беше покрито с извити като запетаи мазки боя. Опитно нарисувани от ръката на друг човек, помисли си Флин. Тя излезе на пътеката между скамейките и Флин видя, че всъщност носеше дрехата на момче, което прислужва при олтара. Откриваше голите й рамене. Видя също, че краката й догоре също бяха боси. Огледа изпитателно лицето й и откри, че боята не правеше чертите й чак дотам непроницаеми, та да не може да види на него същите белези, които бе видял по лицето на Джийн Кеърни.

— Смъртта е толкова близо, Мегън, че едва ли имам право да те виня — рече той.

Тя издаде предизвикателно напред брадичката си.

— Ако от цялата тази работа не излезе нищо добро, поне ще знам, че си открила идеалния си партньор.

В началото отец Мърфи слушаше, без да разбира нищо, после пое шумно дъх. Мегън попита:

— Брат ми мъртъв ли е?

Флин кимна. Лицето й остана странно безизразно. Тя махна към Лиъри, без да сваля дълбоките си зелени очи от Флин.

— Ние няма да ти позволим да капитулираш. Няма да има компромиси.

Флин каза остро:

— Не изпитвам нужда, който и да е от вас да ми обяснява моя дълг и моята съдба.

Лиъри попита:

— Кога ще нападнат? Как ще нападнат?

Флин обясни за пореден път:

— Може да се окаже най-богатата ти реколта.

— Дълго след като всички сте мъртви, аз ще продължавам да стрелям.

Флин се взря в тъмните очи, нетрепващи като маската около тях.

— И после какво?

Лиъри не отговори.

— Трудно ми е да повярвам, господин Лиъри, че си готов да умреш заедно с нас.

Мегън отговори:

— Той е също толкова всеотдаен, колкото нас. Ако трябва да умрем, ще умрем заедно.

Флин беше на друго мнение. За миг почувства спонтанно желание да я предупреди, ала не знаеше за какво точно да я предупреди, пък и вече нямаше никакво значение. каза само:

— Сбогом, Мегън, и късмет!

Тя се върна назад до скамейките и застана до Лиъри. Мърфи не отделяше поглед от двете облечени в раса фигури. На свой ред и те го гледаха. Той подозираше, че щяха да вземат живота му от своето орлово гнездо със същата липса на колебание, с която човек смачкваше насекомо. И все пак…

— Длъжен съм да ги попитам…

— Хайде, давай. Направи се отново на глупак.

Мърфи се завъртя към него.

— Ти си глупакът, който ги доведе тук.

Мегън и Лиъри сякаш се досетиха за какво спорят. Мегън подвикна подигравателно.

— Качи се тук, отче. Ела да чуеш какви са греховете ни. — Лиъри се изхили, а Мегън продължи: — Няма да ти дават мира нощем и от тях лицето ти ще стане по-червено от кардиналска шапка. Никога не си чувал за грехове като нашите.

Засмя се силно и Флин си даде сметка, че досега не бе чувал смеха й. Хвана свещеника и го повлече без съпротива от негова страна към южната кула. Изкачиха стъпалата и минаха през една врата в дългата югозападна галерия.

До парапета стоеше Джордж Съливан и гледаше надолу към вратата на северния неф. Килтът и туниката му, помисли си Флин, бяха несъвместими с черната автоматична пушка и торбичките с муниции. Извика към него:

— Изслушват се изповеди, Джордж.