Нелсън Демил - Катедралата

— Откопчай ме. Флин се усмихна леко:

— Ти дори не трябваше да си тук. А сега се опитай да не губиш ума и дума, когато засвирят куршумите. Тази кула би трябвало да остане здрава след експлозията.

Лицето на Мърфи се напълни с кръв и той изкрещя:

— Нямаш право да правиш това! Пусни ме!

Флин не обърна внимание на думите му. Извади пистолет от колана си и се спусна през отвора на стълбата.

— Може да се случи така, че Мегън, Хики… някой да дойде тук за теб. — Постави пистолета на пода. — Убий го. Късмет, отче — и тръгна надолу.

Мърфи се наведе, грабна пистолета със свободната си ръка и го насочи през отвора към главата на Флин.

— Спри!

Флин се усмихна и продължи да слиза:

— Напред за Ирландия, отец Тимъти Мърфи.

Той се засмя силно и смехът му огласи цялата кула.

Мърфи се развика след него:

— Стой! Слушай… трябва да спасиш и другите… Морийн… за Бога, човече, тя те обича…

Флин изчезна в тъмната дупка.

Отец Мърфи хвърли пистолета на пода и задърпа белезниците. После се свлече на колене до отвора в пода. Някъде в града зазвъня църковна камбана, към нея се присъедини друга и скоро се чуваха десетина различни камбанени тембъра да свирят химна „Не се страхувайте“. Той си помисли, че сигурно всички камбани в града, може би и в страната, бият в този момент, и се надяваше, че другите също ги чуват, за да знаят, че не са сами. За първи път, откакто започна всичко, отец Мърфи усети в очите си сълзи.

Брайън Флин слезе от кулата и тръгна по централната пътека. Стъпките му кънтяха в лъскавия мрамор. Изви към покритата вътрешна галерия и се отправи към Джон Хики, който се бе изправил на издигнатата платформа на органа и го гледаше как приближава. Флин бавно изкачи стъпалата и застана с лице срещу него. След известно мълчание Хики рече:

— Часът е 4,59, а ти оставяш отец Мърфи да губи ценно време в опити да спаси вече осъдени души. Поне вече знаят ли какво трябва да правят?

— Шрьодер обади ли се?

— Не. това означава, че или няма нищо ново, или нещо не е наред — Хики извади лулата си и я напълни. — Цяла вечер се притеснявам, че тютюнът ми ще свърши преди живота ми. Наистина се тормозех… Не е хубаво да се налага човек да пести тютюна си преди да умре — той запали клечка и звукът се чу необикновено силно в тишината. Дръпна силно от лулата си и попита: — А къде е свещеникът?

Флин махна неопределено към кулите.

— Той не ни е сторил нищо… Не е нужно да плаща висока цена, че е попаднал на неподходящото място в неподходящ момент.

— Защо не? Нали затова ще умрем всички — Хики изигра внезапно просветление. — А, предполагам, че да си играеш на Господ, означава, че трябва да спасиш един живот срещу всеки десет, които вземеш.

Флин го изгледа:

— Кой си ти?

Хики се усмихна с невъздържано задоволство.

— Изплаших ли те, момче? Не се плаши. Аз съм само един старец, който се развлича, като си играе със страховете и предразсъдъците на другите. — Той прекрачи тялото на Педар Фицджералд и застана пред Флин. Смукна шумно от лулата си със замислено изражение на лицето. — Знаеш ли, момче, откакто устроих собственото си погребение и после възкръснах, не съм се забавлявал толкова. Колко много полза може да има от едно възкресение, някой дори е измислил цяла религия.

Посочи с палец към разпятието върху олтара и се захили. Флин почувства дъха му върху лицето си и постави дясната си ръка върху конзолата на органа.

— Знаеш ли нещо за този пръстен?

Хики не го погледна.

— Знам какво вярваш, че представлява.

— А какъв е в действителност?

— Пръстен, направен от бронз.

Флин го свали от пръста си и го постави върху отворената си длан.

— Значи съм го носил прекалено дълго. Вземи го!

Хики вдигна рамене и посегна да го вземе. Флин затвори ръката си и се взря в него. Очите на Хики се стесниха и се превърнаха в черни цепки.

— Значи искаш да знаеш кой съм и как съм дошъл тук?

— Погледна мъждукащото огънче в чашката на лулата с прекален интерес. — Мога да ти кажа, че съм дух или караконджол, излязъл от гроба, за да си вземе обратно пръстена и да доведе до твоето разрушение и до смъртта на всички фениани, за да продължи тази борба за следващото поколение. Ето подходящото келтско обяснение, което търсиш, за да успокои страховете ти.

— Той го погледна право в очите. — Мога да ти съобщя и истината, която е далеч по-страшна. Аз съм жив. Твоята собствена черна душа си е въобразила караконджолите, вампирите, духовете, които вещаят смърт, и всички кошмарни създания, които бродят из тъмните пейзажи на твоя ум и те карат да се сгушваш край трепкащите огньове на тресавищата. Ах, Брайън, това е истински ужас, защото не можеш да намериш убежище от чудовищата, които носиш в себе си.