Нелсън Демил - Катедралата

Съливан поклати глава, без да ги поглежда и запали цигара. Умът му сякаш блуждаеше някъде другаде, Флин го сръга и посочи празната галерия от другата страна на нефа.

— Ще трябва да покриеш и секторите на Галахър.

— Защо Мегън не отиде там?

Флин не отговори на въпроса му и Съливан не настоя. Флин погледна към Аби Боулънд. Тези лични връзки винаги се бяха оказвали силното място на фенианите — но също и слабото. Съливан също погледна над нефа. Каза почти притеснено:

— Видях, че тя се изповяда… тези проклети наши жени изпитват такова чувство за вина и срам. Чувствам се донякъде предаден…

Флин се пошегува:

— А защо не му разказа своята версия?

Съливан понечи да отговори, после размисли. Флин подаде ръката си и той я стисна здраво.

Флин и отец Мърфи се върнаха заедно в южната кула и изкачиха десетте нива до стаята, където стоеше Рори Дивейн. Лицето му бе намазано с черна боя, а на мършавите му рамене висеше огромна бронирана жилетка. Дивейн ги поздрави дружелюбно, обаче беше ясно, че не му е особено приятна гледката на свещеник с епитрахил. Флин рече:

— По някое време след пет и петнайсет снайперистите ще започнат да бълват куршуми през всичките стени на тази стая.

— Ще стане малко тесничко, а? Флин продължи:

— И все пак трябва да останеш тук, за да отвличаш вниманието на хеликоптерите. Ще стреляш с ракета по бронираната кола.

Дивейн се приближи до един от отворите на запад и погледна надолу, Флин му даде някои разяснения и добави:

— Отец Мърфи се интересува от душата ти.

Дивейн погледна назад към свещеника.

— Изповядах се тази сутрин. Всъщност точно тук, в „Свети Патрик“. Мисля, че се казваше отец Бертеро.

Междувременно не съм сторил нищо, за което да се изповядвам.

Отец Мърфи продума:

— Кажи, че се покайваш, и душата ти ще бъде спасена.

Обърна се и потъна в отвора на стълбата. Флин пое дланта на Дивейн.

— Желая ти късмет. Ще се видим в Дъблин.

— Да, Брайън. В кръчмата „Кабана“ или някое място, близо до задната й стена.

Флин се обърна и се спусна по стълбата при отец Мърфи, който чакаше на долното ниво, и тръгнаха към балкона. Влязоха в кулата на камбанарията и Флин посочи спираловидното стълбище:

— Трябва отново да говоря с Мълинс.

На устата на Мърфи беше да му предложи да използва полевия телефон, ала нещо в държанието на Флин го възпря. Изкачиха се до нивото под първата камбанария, където се намираше Мълинс. Флин огледа огромното помещение. Кулата тук имаше малки млечнобели прозорци, разделени от четири каменни стени. Мълинс беше пробил дупки в някои от стъклата, когато се бе наложило да промени наблюдателния си пост. Флин измъкна триъгълно парче стъкло и го погледна, след което се обърна към Мърфи:

— Доста хора, които гледат по телевизията, са очаровани и огорчени едновременно как ще изглежда това място после.

Мърфи контрира:

— Не искам да чувам повече разкрития. Като свещеник нищо не може да ме шокира и продължавам да вярвам в човечеството.

— Това наистина е чудо. То ми вдъхва страхопочитание…

Мърфи разбра, че говореше искрено.

— Видях как хората ти се грижат един за друг и за теб… Чух някои от техните изповеди… Сред тях има някои неща, които вдъхват надежда.

Флин кимна.

— Ами Хики? Мегън и Лиъри? Ами аз?

— Нека Бог се смили над душите ви.

Флин не отговори. Мърфи рече с равен глас:

— Ако имаш намерение да ме убиваш, направи го бързо.

Лицето на Флин изобрази изненада, после болка.

— Не… Кое те кара да мислиш така?

Мърфи по навик избъбри някакво извинение, но веднага долови, че при дадените обстоятелства беше излишно. Флин протегна ръка и стисна рамото му:

— Слушай, аз спазих обещанието си и ти позволих да обиколиш навсякъде, за да изпълниш дълга си. Сега искам ти да ми обещаеш нещо.

Отец Мърфи го погледна предпазливо. Флин продължи:

— Обещай ми, че след като всичко приключи, ще се погрижиш моите хора да бъдат погребани заедно в „Гласневин“ при ирландските патриоти. Може да извършите католическа церемония, ако това ще ви накара да се почувствате по-добре… знам, че няма да е лесно… Може да са нужни години, за да се убедят онези свини в Дъблин… Те никога не знаят кои са техните герои, преди да са минали поне петдесет години от смъртта им.

Свещеникът гледаше неразбиращо, после заекна:

— Аз… няма да съм жив, за да…

Флин хвана здраво голямата му ръка, сякаш за поздрав, но бързо щракна единия край на белезници около китката му, а другия — за стълбището. Отец Мърфи погледна извитата си китка, после го помоли: