Нелсън Демил - Катедралата

Бърк влезе във вътрешния офис на монсеньор и погледна Лангли, който бе единственият човек там и в момента гледаше през прозореца. Бърк попита:

— Всички ли си тръгнаха?

Лангли се обърна. Бърк отново попита:

— Къде е Шрьодер?

— Облекчава се… или повръща, откъде да знам. Чу ли какво се случи?

— Осведомиха ме. Проклетите глупаци вътре наистина ще я взривят. Всички добре ли са?

— Кардиналът каза, че са добре. Освен другото, пропусна и две представления с разкриване на картите. Шрьодер срещу Шпигел и Шрьодер срещу Белини. Горкият Берт. Свикнал е винаги да бъде доброто момче. — Той направи пауза. — Мисля, че губи играта.

Бърк кимна.

— Как мислиш, той ли е виновен, или ние? Или може би причината е, че Флин е прекалено добър?

Лангли сви рамене.

— От всичко по малко.

Бърк отиде до бюфета и установи, че в бутилките не беше останало много. Попита:

— Защо Бог е позволил на ирландците да измислят уискито, Лангли?

Лангли отговори като прилежно подготвен ученик:

— За да ги държи настрана от ръководенето на света. Бърк се изсмя.

— Правилно. — Гласът му стана замислен: — Обзалагам се, че никой от фенианите не е пил нищо от четирийсет и осем часа. Познаваш ли жена на име Тери О’Нийл?

Лангли се концентрира за момент.

— Не. Нищо не ми говори. — Веднага съжали, задето употреби жаргона на обикновените ченгета и повтори: — Не познавам идентичността зад това име. Обади се в службата.

— Вече звънях от долния етаж. Не знаят нищо, но ще проверят. Ами Дан Морган?

— Не. Ирландец ли е?

— Вероятно. От Северна Ирландия. Луиз обеща да се обади.

— Кои са тези хора?

— Нали това питам и аз. — Той изля остатъка от брендито и се замисли. — Тери О’Нийл… Мисля, че си спомням гласа и лицето, ала не мога да си спомня…

Лангли го прекъсна:

— Флин поиска да му занесем телевизор. От теб се очаква да му го доставиш. — Погледна към Бърк с ъгълчето на окото си. — Вие двамата май добре се разбирате.

Бърк обмисли изказването за момент. Въпреки обстоятелствата, при които се бяха срещнали, Флин беше мъж, който би му допаднал — ако Флин бе ченге, или ако Бърк беше от ИРА.

— Обади му се — добави Лангли. Бърк отиде до телефона:

— Флин може да почака.

Той провери дали високоговорителите в другите стаи са изключени, после включи интеркома върху бюрото, за да може и Лангли да слуша. Набра северния полицейски участък.

— Гонзалес? Тук е лейтенант Бърк. Прибрахте ли моя човек?

Последва дълго мълчание, през което Бърк установи, че е затаил дъх.

— Тоя е пълен кретен — рече Гонзалес. — Крещи нещо за полицейска държава и какви ли не още глупости. Казва, че ще ни съди за незаконно задържане. Спомням си, ти поиска да му осигурим защита.

— Там ли е още?

— Аха. Поиска да го закараме до управлението на пристанището. Не мога да го задържам и минута повече. Ако ме обвинят в незаконно задържане, ще натопя и тебе.

— Свържи ме с него!

— С удоволствие. Почакай!

Докато чакаше, Бърк се обърна към Лангли:

— Фъргюсън. Напипал е нещо. Тери О’Нийл, Дан Морган. Сега иска да се измъкне.

— Ами предложи му пари, за да остане.

— Още не си му платил за днес. Пък и няма такава сума, която да го спре — и каза в слушалката: — Джак…

Гласът на Фъргюсън изпълни стаята, креслив и развълнуван:

— Какво, по дяволите, правиш с мен, Пат? Така ли се постъпва с приятел? за Бога, човече…

— Зарежи! Свържи ме с хората, с които си говорил за Тери О’Нийл и Дан Морган.

— Няма да стане. Пазя в тайна източниците си. Не се отнасям с приятелите си като теб. Разузнавателните служби в тази страна…

— Запази това за първомайската си реч. Разбери, Мартин прецака всички ни. Той е силата, която стои зад фенианите. Цялата работа е гнусен номер, който цели да направи ирландците да изглеждат лоши и да обърне американското обществено мнение срещу ирландската борба.

Фъргюсън остана мълчалив за момент, после измърмори:

— Разбрах.

Бърк продължи настойчиво:

— Не знам колко информация ти е дал Мартин, и колко информация за полицията и фенианите е трябвало ти да му дадеш, но сега той заличава следите си. Ясно ли ти е?

— Което ми е ясно, е че съм в три смъртни списъка, на фенианите, на „временните“, и на Мартин. Напускам града.

— Налага се да останеш. Коя е Тери О’Нийл? Защо е отвлечена от Морган? Чия постановка е това? Къде я държат?

— Всичко е твой проблем.

— Работим върху него, Джак, но ти си по-близо до отговора. Нямаме много време. Ако съобщиш твоите източници…