Нелсън Демил - Катедралата

Шрьодер влезе през двойната врата на вътрешния офис.

— Я виж кой се е върнал. Обади ли се на Флин?

— Не бих го направил без теб, Берт. По-добре ли се чувстваш?

Шрьодер заобиколи бюрото.

— Моля те, стани от стола ми.

Бърк освободи мястото. Докато се настаняваше, Шрьодер го погледна.

— Можеш ли да занесеш телевизор?

— Защо той не поиска телевизор веднага? Шрьодер се замисли, Флин не беше обикновеният случай от учебниците в много отношения. Дребни неща, като например, че не поиска веднага телевизор… и други такива, които се натрупваха… Лангли се обади:

— Държи фенианите в изолация. Тяхната единствена реалност е Брайън Флин. След пресконференцията ще разбие телевизора или ще го сложи някъде, където само той и Хики ще могат да го гледат, за да се информират.

Шрьодер кимна.

— Никога не съм можел да разбера, дали тази работа с телевизорите е част от проблема, или част от решението му. Но когато поискат, ние им даваме. — Той се обади на оператора. — Свържи ме с вътрешния телефон. — Подаде слушалката на Бърк, включи високоговорителите и се облегна назад с крака върху бюрото. — В ефир си, лейтенант. Един глас изгърмя от говорителите:

— Тук е Флин.

— Бърк.

— Слушай, лейтенант. Направи ми услугата да останеш в тоя проклет енорийски дом поне до зори. Не искаш ли да видиш как катедралата ще хвръкне във въздуха? Да не забравите да облепите с тиксо всички прозорци. И не стойте под полилеите.

Бърк знаеше, повече от двеста души в катедралния комплекс слушаха, всяка дума се записва и предава във Вашингтон и Лондон, Флин също го знаеше и разиграваше това за ефект.

— Какво мога да направя за теб?

— Не трябва ли да ме питаш първо за заложниците?

— Ти съобщи, че са добре.

— Но оттогава мина известно време.

— Добре, как са сега?

— Без промяна. Освен, че госпожица Малоун се поразходи из подземието. Но вече е тук. Изглежда ми малко изморена. Нали си е умница, откри вратичка към коридора, където е асансьорът за стаята на младоженците — той направи пауза, после продължи: — Обаче не пипайте отвора, защото е миниран с достатъчно пластичен експлозив, за да ви хвръкнат главите.

Бърк погледна Шрьодер, който вече — беше на другия телефон и говореше с един от лейтенантите на Белини.

— Разбрах.

— Добре. И също така можеш да си сигурен, че всеки друг вход, който намерите, също ще бъде миниран. Мога да те уверя, цялото подземие е осеяно с мини. Може и да ме подозираш в лъжа или че блъфирам, но не е много разумно да го проверявате. Кажи го и на хората от корпуса за бързо реагиране.

— Ще го направя, Флин продължи: — Сега ми трябва телевизора. Донеси го на обичайното място. След петнайсет минути.

Бърк погледна Шрьодер и скри с ръка микрофона. Шрьодер рече:

— Има телевизор на долния етаж в канцеларията на счетоводителите. Но трябва да поискаш нещо от него в замяна. Помоли да говориш с някой от заложниците.

Бърк каза в слушалката:

— Искам преди това да говоря с отец Мърфи.

— О, твоят приятел. Не трябваше да признаваш, че имаш приятел тук.

— Не ми е приятел. Той е моят изповедник.

Флин се изсмя високо.

— Извинявай, досмеша ме. Като в оня виц, нали знаеш: „Това не е дама, това е жена ми“.

Шрьодер потисна една усмивка. Бърк изглеждаше ядосан.

— Свържи ме с него.

Гласът на Флин стана сериозен.

— Не ми поставяй условия, Бърк.

— Няма да донеса телевизор, докато не говоря със свещеника.

Шрьодер въртеше възбудено глава:

— Стига! — прошепна той. — Не го притискай! Бърк продължи:

— Имаме да проведем един малък разговор, нали, Флин? Известно време Флин не отговори, после каза:

— Ще доведа Мърфи при вратата. Ще се видим на неутрална територия. Петнайсет… не, четиринайсет минути. И недей закъснява! — Той затвори.

Шрьодер погледна Бърк:

— Какъв диалог водите там долу, по дяволите? Сякаш не го е чул, Бърк се свърза отново с вътрешния телефон:

— Флин?

Гласът на Флин дойде леко изненадан:

— Какво има?

Флин усети тялото си да трепери от гняв.

— Ново правило, Флин. Не затваряй, докато не съм свършил! Ясен ли съм? — и тресна слушалката.

Шрьодер скочи:

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? Не научи ли нищо досега?

— Я се разкарай! — Той изтри с носна кърпа челото си. Шрьодер настоя:

— Не ти харесва да бъдеш от страната, която получава шамарите, а? Накърнява самолюбието ти? Тези копелета ме нарекоха с всевъзможни епитети тази вечер. Да си ме чул да…