Нелсън Демил - Катедралата

— Да, да… Моля ви.

Чу ги зад гърба си, драпаха по покритата с чакъл земя като плъхове, които бързаха към светлината. После Джон Хики излезе от мрака.

— Ръцете на главата, малката!

Тя се обърна и го погледна, сдържайки сълзите в очите си.

Хики любезничеше:

— Погледни се. Хубавите ти колене са изподрани. И каква е тази мръсотия по цялото ти лице, Морийн? Камуфлаж? Нуждаеш се от хубаво измиване. — Той прекара лъча на фенерчето по нея. — И дрехите ти са обърнати наопаки. Умно момиче. Умно. Ами какво е това около врата ти? — Дръпна импровизираната гарота и я усука. — Я, какво лошо момиче си била. — Преметна още веднъж гаротата и я стегна, докато тя започна да се задушава. — Още веднъж ми показа малка пукнатина в бронята ни, Морийн. Какво щяхме да правим без теб?

— Отхлаби примката и я блъсна на земята. Очите му се свиха в злобни цепки. — Смятам да ти пръсна главата и да те изхвърля в коридора. То ще помогне на полицията да вземе решението, от което се бои. Но от друга страна, много ми се иска да присъстваш на финала. — Усмихна се широко. — Искам да видиш как умира Флин или той да види как умираш ти.

Изведнъж в съзнанието й проблесна същността на злото у този старец.

— Убий ме!

Той поклати глава:

— Не, харесваш ми. Харесвам онова, в което се превръщаш. Но трябваше да убиеш Галахър. Можеше твърдо да те причислим към редовете на прокълнатите. А сега си неизяснен случай.

Той се изкиска. Морийн лежеше на влажната земя. Почувства как една ръка сграбчи дългата й коса и я повлече в тъмното. Мегън се наведе над нея и опря пистолет в гърдите й.

— Имаш девет живота като котките. Но и последният ти живот свърши!

Хики я спря:

— Никакви такива, Мегън! Мегън извика през рамо:

— Този път няма да ме спреш — и обра спусъка. Хики изкрещя:

— Стой! Брайън ще реши, дали трябва да умре! И ако трябва, той иска сам да я убие.

Морийн го изслуша, без да покаже емоция. Чувстваше се вцепенена и празна. Мегън отново извика:

— Майната ти! Майната му и на Флин! Тя ще умре тук и сега.

Хики прошепна заплашително:

— Ако стреляш, ще те убия.

Всички чуха щракването на предпазителя на автоматичната му пушка. Галахър се намеси:

— Остави я, Мегън.

Никой не помръдна и не каза нищо. Най-сетне Мегън отдръпна пистолета. Светна фенерчето си и го насочи в лицето на Морийн. Подобие на усмивка разкриви устните й:

— Ти си стара… и не чак толкова красива.

Грубо мушна цевта на пистолета в гърдите на Морийн. Примижала от светлината, Морийн гледаше изкривеното й лице.

— Ти си много млада и би трябвало да си красива, но в очите ти има нещо грозно, Мегън, и всички го виждат.

Мегън я заплю, после се стопи в тъмнината. Хики се наведе над Морийн и изтри лицето й с кърпичка.

— Е, ако питаш мен, ти си много красива. Тя обърна лицето си настрани.

— Върви на майната си!

— Хайде сега. Чичо Джон те спасява за втори път. Тя не отговори и той продължи:

— Защото наистина искам да видиш какво ще стане по-късно. Да, ще бъде наистина зрелищно. Колко често можеш да видиш как една катедрала пада върху главата ти?

Галахър хлъцна и Хики се обърна към него:

— Просто се шегувам, Франк. Тя се обърна към Галахър:

— Много добре знаеш, че не се шегува. Хики се наведе до ухото й:

— Млъкни, или…

— Какво? Какво можеш да ми направиш? Той иска да види всички ни мъртви. Иска да е сигурен, че всички твои млади приятели ще го последват в гроба…

Хики се изсмя пискливо и пронизително. Плъховете спряха да цвърчат.

— Малките същества усещат опасността. Те подушват смъртта. Те знаят — рече Хики.

Галахър мълчеше, дишането му изпълваше студения неподвижен въздух.

Морийн се изправи бавно.

— Ами Бакстър? Другите?… Хики подхвърли небрежно:

— Бакстър е мъртъв. Отец Мърфи е ранен в лицето и умира. Кардиналът обаче е добре. — Прошепна укорително. — Видя ли какво направи?

Не можа да отговори, по лицето й закапаха сълзи. Хики й обърна гръб и насочи светлината към отвора. Галахър предложи:

— Не е лошо да поставим тук аларма.

— Единствената аларма, която може да се чуе оттук, трябва да е направена от килограм пластичен експлозив. Ще пратя Съливан да постави мина. — Хики погледна Морийн. — Е, ще си вървим ли у дома?

Запълзяха обратно. Докато налучкваха пътя, Хики непрестанно говореше.

— Ако бях по-млад, Морийн, щях да съм влюбен в теб. Приличаш на жените от Движението през моята младост. Толкова много от жените в други движения са грозотии, невротички или смахнати. Но ние винаги сме успявали да привлечем здравомислещи и красиви момичета като теб. Знаеш ли защо е така? — Той се задъхваше. — Е, не ми отговаряй. Измори ли се? И аз се изморих. Върви по-бавно, Галахър. Ама че си яко добиче. Чака ни още много път, преди да си отдъхнем. Заедно ще си отдъхнем, Морийн. Скоро всичко ще свърши… Ще се освободим от тревогите си, от връзките си… преди зазоряване… една хубава почивка… няма да е чак толкова лошо… няма, наистина… отиваме у дома.