Дейвид Морел - Единственият оцелял

Кавано внимателно наблюдаваше, за да види дали Джейми спазва всички предохранителни мерки, на които я бе научил. Тъй като „Зиг-Зауер“-а нямаше предпазител, тези мерки бяха абсолютно задължителни. Хванала го с дясната си ръка, без да си пъха пръста в предпазителя на спусъка, и насочвайки цевта му към леглото, тя мръдна затвора назад, за да види дали има патрон в цевта. Имаше. Джейми натисна копчето за пълнителя и подложи ръка да го хване.

— Браво — похвали я Кавано.

Тя остави пистолета на леглото и огледа дупките в пълнителя, за да види колко патрона има вътре.

— Изглежда ми пълен, но докато не провериш, не можеш да бъдеш сигурен, нали?

— Точно така — кимна Кавано. — Страшно става, ако си с някой непознат пистолет и допуснеш, че е пълен, а накрая изведнъж виждаш, че не ти достига един патрон тъкмо когато имаш най-голяма нужда от него.

С помощта на палеца си Джейми извади всички патрони и ги преброи.

— Осем — обяви тя, потвърждавайки, че за този модел — 225, пълнителят е наистина пълен.

Някои други модели 9-милиметрови пистолети побираха повече патрони, но вървящата с това по-голяма ръкохватка ги правеше непрактични за криене. Освен това пистолетите с голям пълнител обикновено не ставаха за ръцете на повечето потребители, което пък правеше прицелването по-трудно.

— Внимавай да не си счупиш маникюра.

Отправяйки му убийствен поглед, Джейми отново зареди пълнителя, внимавайки дали пружината работи добре. После взе пистолета и дръпна затвора назад, за да извади патрона от цевта. Щракна няколко пъти със затвора напред и назад, за да види дали се движи свободно.

— Май трябва да му се сложи малко „Брейкфрий“ — отбеляза тя, споменавайки известен вид оръжейна смазка.

— Как да не трябва — кимна Кавано. — Седи в онова чекмедже от пет години.

— Семейство, което си чисти оръжието заедно, е заедно за цял живот.

Джейми пъхна пълнителя в ръкохватката, вкара патрон в цевта и натисна блокиращото ударника лостче. Това означаваше, че сега в пълнителя имаше седем патрона. За да премахне разликата, тя извади пълнителя, взе патрона, който преди това бе извадила от цевта, пъхна го в пълнителя и го щракна на мястото му в ръкохватката. Сега пистолетът бе зареден с максималния брой патрони.

За миг изглеждаше като че ли Джейми е приключила с огледа и това притесни Кавано, защото огледът не бе завършил, но след това тя взе резервния пълнител от чантичката, извади патроните отвътре, каза: „Осем“, и отново ги нареди в пълнителя.

— Не трябва ли да се отбележи, че не само не си счупих маникюра, но и че пръстите ми играеха като на пианистка? А трябва ли да добавям, че се налага да намерим нови пълнители? След като са седели няколко години заредени, пружините им сигурно са се уморили.

— Шест плюс — каза Кавано.

— Хайде да пазаруваме.

— Страхотна идея — съгласи се Джейми веднага.

— Ти ще караш. — Рамото на Кавано още бе схванато.

— Накъде?

Той й показа адресите и картата от телефонния указател.

— Железарски магазин, магазин за авточасти и оръжеен магазин.

— Супер.

От железарския магазин купиха изолирбанд, чук, отвертка, кабели, бутон за включване и изключване, ръкавици, работни дрехи, парче тръба и най-различни винтове и скоби.

— За какво ти е всичко това?

— Малко по-сложен капан за мишки — отвърна Кавано.

От магазина за авточасти купиха въздушен филтър, два фара за мъгла и четири комплекта гюдерии.

Оглеждайки пластмасовите кутии с гюдериите, Джейми попита:

— Какво, да не мием колата? Не, не може да е това. Колкото по-мръсна е колата, толкова е по-незабележима.

В оръжейния магазин Кавано заведе Джейми до щанда с коланите.

— Трябва да изглежда като обикновен колан, но да бъде достатъчно як да издържи теглото на пистолет. Най-здрави са ония, дето се състоят от два кожени колана, зашити заедно с грапавата страна навън. Коланът трябва да ти е по мярка така, че езичето на токата да влиза във втората дупка. Кой ти харесва?

Джейми си избра колан, който изглеждаше мек и чиято тока сякаш бе сребърна.

— Ще ми отива на обиците.

— И още нещо. — Кавано се обърна към брадатия продавач: — Имате ли кобури от кайдекс?

Ставаше дума за яката пластмаса, от която бе направен и неговият кобур. Харесваше кайдекса, защото хем не се повреждаше от вода и пот, хем беше лесен за криене.

— За какъв пистолет?

Кавано му каза.

— Идеално. — Продавачът посегна към един от щандовете. — Ето ви този модел от „Фист“.