Дейвид Морел - Единственият оцелял

— Сам Мърдок — каза Кавано на банковия чиновник във Филаделфия.

— Подпишете тук, господин Мърдок.

Кавано се подписа.

Чиновникът сравни подписа с този, с който банката разполагаше, и до подписа на Кавано написа датата.

— Виждам, че от доста време не сте идвали.

— От миналата година. Лошо. Винаги съм казвал, че щом прибягваш до услугите на платения трезор, значи си в беда.

Чиновникът дари Кавано със съчувствен поглед, свързвайки драскотините по лицето му с бедата, за която бе споменал.

— Може ли да получа ключа ви?

Кавано, който бе с костюм и бе подстригал косата си, за да премахне следите от опърляне, му го подаде.

— Ще ви трябва ли кабинка?

— Да.

Чиновникът поведе Кавано и Джейми надолу по мраморните стъпала и спря пред метална решетка, която отключи. Зад нея, в ярко осветения трезор, се виждаха редиците с лъскави малки чекмеджета. Чиновникът погледна номера, написан на ключа, даден му от Кавано. Тръгна към една от редиците вдясно, пъхна ключа в едно от долните редици, после мушна и втори ключ — този път от връзката, която носеше със себе си — и завъртя и двата ключа едновременно. След това издърпа чекмеджето и го подаде на Кавано.

— Кабинките са ето там.

— Благодаря.

Кавано избра напосоки втората отдясно и влезе вътре заедно с Джейми, затваряйки вратата. През това време незабелязано бе огледал таваните и стените за скрити камери — съмняваше се да има, но все пак навикът си казваше думата. Той сложи чекмеджето на масичката и се наведе над него. Същото стори и Джейми, така че с гърбовете и главите си криеха съдържанието му.

Вдигна капака и отдолу се показаха два светлокафяви плика и добре издута синя платнена чантичка, затворена с цип. Кавано извади всичко и го сложи в куфарчето, което бе купил малко преди да влезе в банката.

Джейми отвори вратата. Стиснал куфарчето в лявата си ръка, без да показва, че тя го боли, Кавано върна чекмеджето на чиновника, който го пъхна обратно в отвора, врътна и двата ключа и му върна единия.

— Благодаря — каза Кавано.

В мотел, в който плащането в брой не бе нещо необичайно, Кавано изчака Джейми да дръпне щорите. После изсипа съдържанието на куфарчето на леглото. В единия плик имаше пет хиляди долара на двайсетачки.

— Бели пари за черни дни, а? — подметна Джейми.

Във втория плик имаше кръщелно свидетелство, кредитна карта, паспорт и шофьорска книжка, издадена в щата Пенсилвания — всичко бе на името на Самюел Мърдок. На шофьорската книжка и на паспорта се мъдреше снимката на Кавано.

— Подарък от Карен отпреди пет години. — Споменът за нея го накара да замълчи за миг. — Както винаги ми е казвала, никога не знаеш кога може да ти потрябва друга самоличност. Често се въртя на изток, така никак не е трудно да минавам веднъж в годината и през Филаделфия. Вадя кредитната карта и си купувам някои неща с нея, за да ми я пазят активна. Подновявам редовно и шофьорската книжка.

— А защо Филаделфия?

— Защото е удобно. По средата между Ню Йорк и Вашингтон. А това са градовете, в които най-често работя.

— А откъде се взема справката за кредитната карта?

— Пращат запитването до частна служба за пощенски кутии тук, във Филаделфия.

— А тя пък го препраща на частна пощенска кутия, която си наел в Джаксън Хоул под същото име — Самюел Мърдок, и за която никога не си ми казвал — добави Джейми.

Кавано едва се въздържа да не свие рамене заради раната.

— Една малка тайна.

— Много ми харесва да те опознавам така малко по малко. А Глоубъл Протектив Сървисис знаят ли за тази самоличност?

— Никой не знае.

— Какво има в чантичката?

— Подарък за теб.

— А стига бе!

Кавано дръпна ципа на чантичката.

Джейми извади онова, което бе вътре.

— Какъв беше оня виц, дето веднъж ми го каза, за това кой комплимент мъжете най-много обичали да чуват от жени? „О, скъпи, страшно ми е приятно, когато бърникаш по двигатели и носиш вкъщи електроника, инструменти и огнестрелни оръжия“.

Предметът, който Джейми държеше, бе досущ като 9-милиметровия „Зиг-Зауер“ на Кавано. Също като неговия, и този бе преправен. Сложеният от производителя мерник бе заменен с ширококанален мерник, а мушката отпред бе със зелена светеща точица за прицелване на тъмно. Оригиналното покритие на всички движещи се части бе свалено и бе заменено с покритие от постоянен намалител на триенето, за да се избегнат засечките. Отвън всички издадени части бяха заоблени, за да не се закача за нищо, когато се налага да се вади бързо. Специалното покритие от черна смола предпазваше от отражение.