Дейвид Морел - Единственият оцелял

С бясно биещо сърце, той видя хеликоптерите да се вдигат и да се разделят, разполагайки се на равни разстояния един от друг и спрямо разширяващия се пожар, което му даде да разбере, че още далеч не е в безопасност, тъй като ловците, останали в машините, сигурно имаха термосензори, за да не изтърват някого от бункера.

Той не посмя да побегне. В момента, в който сензорите доловяха човекоподобна форма на изображение, хората от хеликоптерите щяха да се обадят долу на ударната група и всички щяха да се струпат в посочения район.

За да се спася, каза си Кавано, трябва да се върна и да се приближа колкото е възможно повече към края на пожара, така че термоизображението ми да не може да се различи от това на пожара. Той се извърна и се закатери по склона на дерето към мястото, където дърветата и храстите пламтяха като факли в нощта. Шумът, който вдигаха, докато горяха, приличаше на малки експлозии и това му даде надежда, че експлозиите на пожарогасителите може би са минали незабелязани и са били приписани на естествения ход на пожара. Усети как горещият въздух го обзема отвсякъде и се опита да си даде кураж с мисълта, че сега е невидим за термосензорите горе.

Жегата обаче бе толкова силна, че вероятно не би могъл да оживее, ако се приближеше макар и още малко. Пожарът се движеше вече по-бързо, принуждавайки го да отстъпва все по-енергично. Храсталакът по склоновете на дерето пламна и създаде впечатление, че огнената стихия го преследва по петите. Балансирайки върху острието на бръснача, Кавано се движеше със скоростта на разпространение на пожара. Зрението му се замъгли. Кожата му като че ли пламтеше. Никога в живота си не бе изпитвал такава жажда. Но не си позволяваше да мисли за такива неща, защото, освен че трябваше да съгласува крачката си съобразно напредващите пламъци, трябваше също така да внимава отляво и отдясно за хората от ударната група. Кавано предположи, че те са се разделили, за да обкръжат пожара от всички страни, като отстъпваха от него точно както и той бе постъпил — с това изключение, че те можеха да отстъпват на безопасно разстояние, като в същото време внимаваха да не изтърват някого, когото термосензорите биха пропуснали.

Преследван от падащи дървета и пламващи храсти, Кавано стигна до по-неравна част от дерето. Коленете му се подгънаха и той се насили да ги изправи. Гърдите му се бореха да поемат глътка въздух от малкото, което бе останало около него. Краката му отново се подкосиха и този път той загуби равновесие и се преобърна — сега вече не толкова гладко. В сенките на дерето той удари хълбока си в някаква скала, стисна зъби от болка и тъкмо се опита да се вдигне на крака, когато замръзна неподвижно, забелязал мъжа с насочен автомат, показал се измежду дърветата отпред и вдясно от Кавано, следващ линията на огъня.

Остър пукот от пламтящо дърво накара човека в черно да се обърне като ужилен и точно в този момент Кавано се просна зад скалата. Притисна се към земята в отчаяно усилие да се слее с околния терен, надявайки се, че почернелите му от саждите дрехи и лице ще го оприличат на изгнил дънер и покрита с изгорял мъх скала.

Когато се криеш, никога не гледай директно в човека, който те търси, бяха втълпили инструкторите в главата на Кавано. Този, който те търси, може да забележи блясъка на очите ти или пък тревогата, която излъчваш; може не толкова да го накара да види, колкото да усети, че гледаш в него. Гледай встрани от него. Гледай го с периферното си зрение и следи какво прави.

Кавано постъпи точно така. Вперил поглед в отсрещния склон на дерето, като в същото време насочи периферното си зрение вдясно, той видя как човекът в черно слезе в дерето. После се спря и огледа накъде напредва пожарът. Кавано се приготви да стреля, ако мъжът проявеше интерес към скалата, зад която се криеше. Мъжът постоя още малко така. И още малко. Кавано тъкмо се готвеше да дръпне спусъка, когато човекът се размърда, изкатери се по другия склон на дерето и продължи нататък покрай фронта на пожара.

Пламъците се приближаваха. Притиснат към земята от нарастващата жега, Кавано запълзя напред между пръснатите наоколо камъни, мъчейки се да увеличи дистанцията между себе си и огъня, но без много да бърза, защото онзи в черните дрехи можеше да погледне пак в дерето и да забележи движението му. Жегата стана толкова непоносима, че отворил широко уста да поеме колкото е възможно повече въздух, Кавано си помисли, че езикът и гърлото му ще пламнат.