Дейвид Морел - Единственият оцелял

— Прескот!

Кавано веднага видя, че камуфлажната мрежа не е помръднала от мястото си, а подобният на водно конче силует на хеликоптера стоеше по средата на площадката със смълчани двигатели. Ноздрите му изведнъж се свиха от острата миризма на авиационно гориво. Нощният въздух бе напоен с нея.

Извръщайки се да побегне, той не можа да види дънера встрани и се спъна в него, падайки. Като внимаваше да не напълни цевта на пушката с пръст, Кавано се извъртя и ударът от падането бе поет от рамото и гърба му. Използва инерцията от падането, за да се претърколи и да застане присвит, но не и преди да разбере, че това, в което се бе спънал, не беше дънер.

Пред него се бе проснало безжизненото тяло на Роберто и на слабата лунна светлина очите му блестяха широко отворени, а задната част на главата му плуваше в локва кръв.

В същия миг тъмнината изведнъж се разцепи от ослепителната светлина на експлозия — гръмна авиационното гориво. Пламъците осветиха помпата, чийто маркуч лежеше на земята и бълваше гориво. Над дърветата и храстите се издигна плътна огнена стена. Силата на експлозията събори Кавано на земята.

Преди да побегне, той видя как хеликоптерът им потъва в ярката прегръдка на пламъците, а камуфлажната мрежа просто се стопява във въздуха с кратко изпукване. Светлината от пламъците бе толкова ярка, че можеше да преброи игличките на всяко борово клонче наоколо. Тичайки с всички сили обратно към бункера, той чуваше собствените си стъпки по дебелия килим иглички, а след малко и още един тътен, когато пожарът се разпространи още по-насам, сякаш гонейки го.

— Прескот!

Макар шумът от пожара да заглушаваше вика на Кавано, все пак не бе чак толкова силен, за да заглуши звука от приближаващите хеликоптери. Тичайки още по-бързо, Кавано видя двата джипа, които Трейси бе изкарала от подземния гараж. Стиснали оръжията си в ръце, Чад и Трейси стояха до тях, зяпнали с изумени погледи бързо разпространяващите се пламъци.

В следващата секунда Трейси и Чад се разпаднаха на парченца: от единия хеликоптер се бе проточила огнена следа и бе докоснала двата джипа. Разхвърчаха се парчета метал и пластмаса.

Шокът от това, което Кавано видя, комбиниран с ударната вълна от взрива, едва не го събори на земята. Разсъдъкът му заплаши да го напусне, неспособен да възприеме внезапността на всичко, което ставаше наоколо. Но в този момент видя Дънкан да изхвърча от бункера и неговата поява възвърна самообладанието му. Стискайки оръжието по-силно, той изтича приведен към Дънкан, който бе застанал вцепенен и с отворена от смайване уста гледаше ярките пламъци.

— Прескот го няма вътре! — Дънкан се извърна рязко към дупката, където малко преди това бяха джиповете. — Чад и Трейси…

— …бяха там — довърши вместо него Кавано.

— Кучи син!

Яростта в гласа на Дънкан бързо премина в тревога, когато двамата чуха писъка на нещо, проточило се от един от хеликоптерите към пламъците.

Двамата хлътнаха в отворената врата на бункера само секунда преди втора експлозия да разтърси входа. Мястото, на което те бяха застанали миг преди това, бе засипано от хвърчащи камъни и парчета от дървеса.

Дънкан затръшна вратата.

— Мислех, че Ескобар иска Прескот жив! — Бункерът се разтърси от поредната експлозия. — Откъде е толкова сигурен, че няма да убие Прескот заедно с нас?

— Роберто също е мъртъв! — Кавано се отправи към командната зала.

— Какво? — Стиснал пушка в ръце, Дънкан се спусна след него.

— Черепът му е смазан!

— Какво, за бога, става тук?

Двамата влязоха в командната зала и впериха погледи в мониторите. Макар Трейси да бе оставила електрониката да работи, някои от екраните бяха празни: пожарът бе изгорил камерите, с които бяха свързани. И докато Кавано оглеждаше останалите здрави монитори, някои от тях изгаснаха пред очите му. Все пак достатъчно камери останаха здрави, за да му дадат възможност да види, че пожарът е обхванал една трета от цялата площ около бункера, откъм страната на площадката.

Едната от камерите показа трите приближаващи хеликоптера.

Ноздрите на Кавано доловиха нещо.

— Не ти ли мирише на пушек?

— От вентилационната система. — Дънкан щракна някакъв ключ. — Готово. Затворихме я. Въздух отвън вече не може да влиза. Тук имаме достатъчно въздух за два дни.

Кавано кимна.

— Няма да ни се наложи да останем толкова дълго. Тези хеликоптери скоро трябва да се върнат да заредят. И няма да долетят отново, защото тук вече ще гъмжи от полиция и пожарникари.