Дейвид Морел - Единственият оцелял

— Обичате ли да играете голф? — попита Кавано.

— Да. Това е единствената форма на гимнастика, която…

— Вече не — каза Кавано. — Повече няма да припарвате до което и да било игрище за голф. Ескобар ще намери начин да научи какви навици имате. Ако някакси успее да разбере къде сте се преместили, той ще поръча на хората си да следят всички игрища и ще ви чака да се появите. Всеки божи ден. Разбирате ли какво се опитвам да ви кажа?

Прескот глътна останалото в чашата вино и отново я напълни.

— Когато казвате „нов живот“, вие го разбирате в буквалния смисъл на думата. С миналия си живот аз трябва да скъсам напълно.

— Без каквито и да било изключения — наблегна Кавано. — Дрехи, които обичате да носите. Музиката, която обичате. Любимата ви храна. Всичко трябва да промените. Любимите ви книги. В склада например забелязах, че имахте сборник със стихотворения от Робинсън Джефърс и още една-две книги за него. От днес нататък Джефърс ще е един от авторите, чиито книги никой никога няма да види в ръцете ви.

— Говорите някак… — Гласът на Прескот като че ли потрепери. — …потискащо.

— За почти всички е така — каза Дънкан. — Изчезват и чак тогава започват да си дават сметка за последиците от това. Ето защо трябва да сте подготвен и да се изправите срещу този проблем сега. Колко ви е страх от Ескобар? Готов ли сте да направите всичко, колкото и потискащо да е то, за да не му дадете възможност да ви намери?

Прескот отново отпи дълга глътка от чашата си.

— Писна ми да изпитвам страх. Да. — Изражението на лицето му се втвърди. — Готов съм да направя всичко необходимо.

— Чудесно — кимна Дънкан. — Утре ще ви закараме в Олбъни да се видите с Карен, да ви снима и да получите документите на своята нова самоличност.

В стаята внезапно влезе Трейси.

— Може и да не стане така.

— Защо? — намръщи се Дънкан.

— Насам идват три хеликоптера.

— Хеликоптери?

Дънкан и Кавано скочиха едновременно. Следвани плътно от Роберто и Чад, те излязоха забързани след Трейси от кухнята, минаха по коридора и влязоха в командната зала.

Покрай една от стените бяха наредени всякакъв вид монитори, на които се виждаше оцветеното в зеленикаво нощно изображение от камерите, разположени около площадката и бункера. Но вниманието на екипа бе съсредоточено само върху екрана на радара, на който се виждаха три мигащи точки, насочени на север и приближаващи района.

Роберто ги проучи внимателно.

— Да, скоростта и подреждането им във въздуха говорят, че може да са хеликоптери.

— Какво става? — чу се напрегнатият глас на Прескот зад тях.

— Още не знаем — отвърна Кавано. — Може би изобщо не ни засяга.

— В момента, в който се появиха на екрана, насочвайки се нагоре по Хъдзън — каза Трейси, — стана ясно, че следват точно плана на полета, който попълнихме на летището.

— Съвпадение? — попита Дънкан.

— Може би — отвърна Чад. — Малките летища нагоре по течението на Хъдзън са много, без да споменаваме и това край Олбъни. Може да кацнат на едно от тях. Някоя фирма може да има вила наблизо или нещо такова. По дяволите, може и да са политици, тръгнали към столицата на щата.

— Може — каза Трейси. — Но може и да не са.

— Какво ще правим? — попита Прескот.

Никой не откъсна поглед от екрана.

— Ако това са хора на Ескобар, тръгнали да ни търсят — каза Роберто, — направлението, дето го попълних в плана на полета, е много мъгляво, за да ги доведе дотук. Има много планини и долини. Дори и през деня могат да се скъсат от търсене и пак да не ни намерят.

— Вижте — посочи Трейси към екрана, където трите светещи точки се разделиха, премествайки се на запад от реката.

— Насочват се към планините — каза Чад.

— И се разделят — добави Кавано. — Пестят време. Всеки търси по една долина.

— Но дори и с уреди за нощно виждане не могат да открият нещо, което да ги насочи къде сме — поклати глава Роберто. — Сигурно си мислят, че сме кацнали в някоя ферма и хеликоптерът ни е скрит в хамбара.

— Освен това, ако са излетели от Титърбороу, след час, час и нещо трябва да заредят — каза Кавано.

— Вижте — посочи Трейси отново.

На екрана трите светли точки летяха назад и напред над отделни райони.

— Претърсват систематично — забеляза Дънкан.

— Но го правят много бързо — каза Кавано. — Дори да имат уреди за нощно виждане, трябва да се движат по-бавно, за да не пропуснат нещо.

На екрана трите точки бързо се преместиха над три нови района.