Дейвид Морел - Единственият оцелял

— За щастие това за вас няма да бъде проблем, защото сте богат. — Дънкан плъзна към него още едно листче. — Утре, след като довършим окончателните неща по вашата нова самоличност, вие ще преведете парите си на тази кодирана банкова сметка, която сме уредили за вас на Бахамските острови. Виждате, че паролата е „феникс“. Не можах да устоя на изкушението да използвам метафората за прераждане. Веднага щом активирате сметката, променете цифрите и паролата, за да сте сигурен, че никой не ги знае, включително и ние.

— Тогава ще ви се наложи да откриете друга банкова сметка, този път съвсем обикновена, на новото си име и на новото си местожителство — продължи с обясненията Кавано. — Периодично ще прехвърляте във втората сметка суми, които е за предпочитане да не надвишават десет хиляди долара, защото за транзакции, по-големи от тази сума, трябва да се уведомява правителството. Но не ги правете и близки до тази сума, защото от Агенцията за борба с наркотиците по този модел проследяват наркотрафикантите. Разумната граница е между седем и осем хиляди долара — цифра, която няма да привлече внимание.

— Ще трябва да измислите и някаква история за доходите си, която да разкажете на вашата банка — добави Дънкан. — Например, че получавате редовни суми от попечителски фонд. Може да кажете също, че сте се пенсионирали по-рано, след като сте продали бизнеса си, и с оглед избягване на данъчно облагане предпочитате да получавате средствата си на малки суми, отколкото наведнъж. Изобщо обяснение, което ви се струва убедително.

Прескот отпи глътка вино.

— А четвъртият етап? Този, дето представлявал най-големият проблем?

Кавано огледа присъстващите около масата. Всички сведоха погледи, почувствали изведнъж неудобство.

— Отначало новият живот се струва на хората примамлива идея — подзе Кавано. — Човек избягва по този начин от враговете си. Ново начало. Шанс да коригираш грешките и да започнеш наново. Бедата е там, че с миналото трябва напълно и безостатъчно да се скъса. Семеен ли сте, господин Прескот?

— Не.

— Нямате бивша съпруга? Деца в колежа?

— Не. Работата непрекъснато пречеше на създаването на семейство.

— Приятелка?

— Не.

— Приятел?

— Не съм гей — отвърна раздразнено Прескот.

— Това е чудесно. От няколко години се занимавам с този бизнес и за първи път се сблъсквам с човек, който няма никакви сериозни социални връзки. Казахте, че майка ви е починала. А баща ви?

— Също.

— С други думи — на света няма никого, комуто да липсвате, ако изчезнете.

— Горе-долу. — Прескот сведе смутен поглед надолу. — Да.

— Това ще улесни нещата — каза Кавано, — защото пълното скъсване с миналото означава никога да не се свързвате с родителите си, ако те бяха живи, с роднините или с приятелите си. При положение че имахте жена и деца, щяхме, ако вие искате, да направим така, че да споделят с вас този нов живот, но те биха имали роднини и приятели, на които да липсват, и най-накрая някой — вие или член от семейството ви — щеше да се изкуши да се обади на хората, които е обичал в миналия си живот. И в повечето случаи, ако врагът ви успее да ви открие, то става именно по този начин. Той държи под плътно наблюдение роднините и приятелите ви, проверява пощата им, подслушва телефоните им и чака да се случи нещо извънредно. Ето защо при вашия случай няма да имаме такива проблеми.

— Мечтали ли сте си някога за някое място, където да искате да живеете? — попита Дънкан. — Когато решихте да изчезнете, имахте ли предвид конкретно място?

— Не. — Прескот се загледа във виното си с още по-потиснат вид.

— Чудесно — каза Дънкан. — Защото, ако сте имали такава мечта, сигурно сте щели да я споделите с някого.

— При най-обикновен разговор — обади се и Чад. — „Хей, никак не е зле човек да живее в Аспен и да ходи на ски, когато си поиска през зимата“. И отиваш да живееш в Аспен мирно и тихо, а в някой прекрасен ден хората на Ескобар нахлуват през задната ти врата.

— Абониран ли сте за някои научни списания? — попита Кавано.

— За няколко.

— Вече не сте — отсече Дънкан. — Ескобар ще разбере в кои списания се публикуват статии от вашата специалност. После ще се сдобие по някакъв начин със списъка на абонатите. Ще види кои от тях са се преместили наскоро и кои хора са се абонирали след вашето изчезване.

— И в някой прекрасен ден — обади се Роберто, повтаряйки дума по дума казаното от Чад преди малко — хората на Ескобар нахлуват през задната ти врата.