Дейвид Морел - Единственият оцелял

— Конструктивно ли?

— Бързият пулс и контракции на сърцето предизвикват по-силен приток на кръв към мускулите и ги подготвят за екстремални действия. Ускореното дишане пък им осигурява по-голям приток на кислород. Черният дроб отделя гликоза, увеличавайки съдържанието на захар в кръвта. В същото време се увеличава и циркулацията на мастни киселини. Както захарта, така и мастните киселини се превръщат в гориво, даващо по-голяма енергия и издръжливост.

— Правилно — кимна Прескот. — Добре са те обучили.

— Обучиха ме да посрещам притока на адреналин с желание, да съм му благодарен за въздействието му, което е предизвикано, за да ми спаси живота. Освен това ме обучиха да смятам престрелките, блъсканиците с коли и всичко, което ни се случи днес, за нещо… е, не съвсем нормално, но знам какво да очаквам. Знам как да реагирам. Честно мога да заявя, че днес, и то неведнъж, изпитах онова чувство, което хората обикновено наричат страх…

Кавано млъкна за момент. Неведнъж ли? А какъв беше онзи странен момент в склада, когато се качвах по стълбите, за да се срещна с Прескот?

— …Мощен приток на адреналин — продължи Кавано, — но не и страх. И точно затова мисля, че направеното от мен днес няма нищо общо с храбростта. Вие бяхте храбрият днес.

Прескот замига смаян.

— Аз? И храброст? Това е нелепо. През последните три седмици, и особено днес, не изпитвах нищо друго освен ужас.

— Точно това искам да кажа — кимна Кавано. — Не можеш да бъдеш храбър, без преди това да си се уплашил. Това, което вие преживяхте днес, бе достатъчно жестоко да стресне дори и опитни агенти. Мога само да се досещам за силата, която е трябвало да наберете, за да преодолеете бушуващия у вас страх. Не се парализирахте. Не се паникьосахте, макар че сигурно точно така сте се чувствали. Обещахте да ме слушате и спазихте обещанието си. Вие сте идеален клиент.

Смутен, Прескот сведе поглед към пода. Явно не бе свикнал да му отправят комплименти.

— Може и да не усещаш страх, но все пак рискуваш живота си. За непознати хора. Защо го правиш?

Кавано си сложи памучни ръкавици и започна да зарежда пълнителя с 9-милиметрови патрони. В Манхатън, в бар „Уоруик“, Джейми му бе задала подобен въпрос.

— Защото знам как се прави — и го правя добре.

— И друга причина няма?

— Обикновено не говоря за това с повечето хора, защото по-голямата част от тях не го разбират. Но може би вие ще го разберете, защото правите научни изследвания в областта на пристрастяването.

— Ще се опитам да разбера.

— Алкохол, кокаин, хероин, метамфетамини. Хората се пристрастяват към какво ли не. Някои войници от спецсилите не могат да понесат всекидневния спокоен живот, след като се уволнят. Затова стават наемници или оперативни работници към ЦРУ или пък сътрудници по охраната.

— Или агент-протектори.

Кавано разпери ръце, в знак че се предава.

— Чувстваш се като пилот на състезателен автомобил, който не е изпитвал щастие никъде освен на пистата, носейки се по нея заедно с останалите с триста километра в час. Притокът на адреналин. За да го получи, той трябва да се примири с периоди на активно бездействие преди и след всяко състезание. Така са и повечето операции по протекция. Активно бездействие. Но дори и при него, постоянното очакване на нещо екстремно тласка адреналина в главата ти. Колкото и да не ми харесва, че трябва да го кажа, положението е такова. Да, пристрастен съм.

— Защо не ти харесва?

— Всяко пристрастяване е признак на слабост.

В стаята се възцари тишина.

От една врата срещу тази, през която бе влязъл Прескот във всекидневната, се появи Чад, запасал бяла престилка, контрастираща с червената му коса и изглеждаща малко смешно на такъв як мъж. С глас на иконом от старите филми той обяви:

— Вечерята е сервирана.

Кавано не можа да потисне усмивката си.

— Ще събера хората.

Чад се върна в кухнята, а Прескот погледна озадачено памучните ръкавици на Кавано.

— Защо си сложи ръкавици, за да заредиш…

— …пълнителя. — Кавано го пъхна в зига и дръпна затвора да вкара патрон в цевта. После натисна лостчето за изваждане на пълнителя. — Това оръжие изхвърля гилзите, след като изстреля куршумите. Не ми се иска да оставям пръстови отпечатъци, защото могат да разберат кой съм.

— Още един начин да си невидим, а?

— Ако имах герб, на него щях да напиша „Бъди невидим“.

— Това, което каза за пристрастяването, че било слабост — каза Прескот. — Невинаги е така. Някои неща просто не подлежат на контрол.