Дейвид Морел - Единственият оцелял

Роберто добави:

— В плана на полета, дето го попълних с диспечера от „Титърбороу“, като крайна точка съм вписал частно имение в тези планини. А всички долини си приличат малко или много. И описанието не е достатъчно подробно, така че ако някой реши да ни проследи по плана, нищо няма да стане. Дори и гости като вас не знаят точно в коя долина сме и вие няма да можете да се върнете тук, ако искате.

— А от радара разбрахме, че никой не ни е проследил — добави и Трейси.

— Никой не може да види хеликоптера и от небето — каза Чад. — Така че бъдете спокоен. По-голяма сигурност от тази, здраве му кажи.

— Ами термичното изображение на хеликоптера?

Въпросът на Прескот накара всички да се спогледат изненадано.

— Вие сте чували за термично изображение? — попита Кавано.

— А вие какво очаквате от един учен? Всеки предмет излъчва топлина. Всеки летателен апарат, снабден със сложни инфрачервени сензори, може да улови тази топлина, да очертае размерите й и така ще разбере какво се крие под дърветата или под камуфлажната мрежа и изобщо в тъмното.

— Тази апаратура се използва от военните и правоохранителните органи — каза Чад. — Всеки, който може да оборудва едно летателно тяло с такива неща, значи може да го оборудва и с други не толкова сложни неща.

— Като например картечници и ракети — допълни Трейси.

Прескот сви вежди.

— Това го казвате, за да ме окуражите ли?

— Искаме да кажем — намеси се и Кавано, — че тъй и тъй се притеснявате, притеснявайте се тогава и за напалм и за ракети.

На Прескот пак не му стана ясно.

Дънкан пристъпи към него.

— Основно правило при провеждане на операция по закрила на клиент е да приспособим сигурността към степента на заплаха. Ескобар има много пари и ресурси, но неговият вид операции не са достатъчно сложни, за да се налага снабдяването на летателен апарат с такава апаратура. И за толкова кратко време, с колкото разполагаше неговият екип, за да ни проследи. Такова понятие като „абсолютно сигурно място“ не съществува. Дори военният команден център в планината Шайен би бил уязвим, ако някой успее да вкара ядрено устройство в куфар. Но според обстоятелствата, като се има предвид заплахата, това, което Чад казва, е вярно. — В успокояващ жест Дънкан сложи ръка на рамото на Прескот. — Тук сте в такава безопасност, че повече от това не би могло да се желае.

Прескот се огледа наоколо с все още притеснен поглед.

— Къде ще се настаним?

— Ей там — посочи Трейси.

— Къде? Виждам само дървета.

— Вгледайте се по-добре.

— Онова хълмче ли? Зад него да няма хижа или нещо подобно?

— Нещо такова. — Кавано поведе Прескот между дърветата.

— След малко ще дойда и аз — обади се Роберто. — Първо трябва да заредя машината.

Той се отправи към помпата до навеса отстрани на площадката за кацане.

— Искате да кажете, че имате гориво тук? — изненадано попита Прескот.

— Подземен резервоар. На всеки шест месеца пристига цистерна и го пълни.

Залязващото слънце хвърляше дълги сенки. Хладният и лек ветрец миришеше на борови клони. Стъпките бяха заглушени от килима иглички.

Хълмчето, към което се доближиха, бе десетина метра високо, обрасло с хвойна. Виждаха се и четири-пет огромни камъка. Повел Прескот към него, Кавано заобиколи един от камъните и посочи към вграден в склона бетонен вход.

— Това е хижата. Е, нещо подобно на хижа.

Дънкан пристъпи във входа и стигна до желязна врата, до която имаше малко табло с цифри. Сензор за движение, задействан от протегнатата към таблото ръка на Дънкан, запали слаба светлинка. Закривайки с тяло таблото от Прескот, Дънкан натисна няколко цифри.

Ключалката се освободи със звънко щракане. Дънкан отвори вратата и алармата веднага започна да бипка.

— Ако не се деактивира за петнайсет секунди — каза Кавано на Прескот, — алармата пуска газ, който да обездвижи противника.

Дънкан се обърна към едно, подобно на външното табло и отново закривайки го с тялото си, набра необходимата комбинация. Бипкането спря. Сензорите за движение, монтирани вътре, запалиха осветлението.

— Добре дошли в бункера.

Прескот влезе бавно и предпазливо и с още по-голямо учудване отколкото преди малко, когато бе видял камуфлажната мрежа да се отдръпва и да открива бетонната площадка.

Коридорът водеше до просторна всекидневна. Подът бе от полиран дъбов паркет. Мебелировката — кожена. Стените бяха боядисани слонова кост, покрити с полици за книги и импресионистични картини, а в единия край се виждаше голяма камина.