Дейвид Морел - Единственият оцелял

— Господи… Никой не може да прави визуална проверка над долина толкова бързо, дори и през деня — промърмори Трейси.

— Освен ако проверката не я правят по този начин — вметна Чад.

— Какво искаш да кажеш?

— Не визуално.

Останалите от групата веднага разбраха за какво става дума. Всички се обърнаха рязко към Прескот.

Пребледнялото му лице контрастираше с тъмните му очи, разширени от уплаха. Той също разбра за какво става дума.

Кавано се обърна отново към екрана.

— Инфрачервени сензори?! Термосензори?!

Точките бързо се придвижиха над следващите три района.

— Божичко! — възкликна Роберто. — Това обяснява всичко. Търсят топлинното изображение на хеликоптера. Двигателят е изстинал, но за метал термоскенерът дава изображение, различно от това на дърветата или пръстта. Ще успеят да разпознаят формата на хеликоптера, която ще е различна от тази на околните дървета.

— Освен това — добави Трейси — площадката за кацане все още задържа топлината от слънцето, която бетонът е събирал цял ден.

— А топлината от фермите и селскостопанската техника няма ли да ги заблуди? — попита Прескот.

— Не — поклати глава Дънкан. — Къщи или камиони излъчват съвсем друго топлинно изображение. Освен това в тази долина теренът е много пресечен и наоколо няма никакви ферми. Топлинното изображение на площадката ще бъде ясно очертано насред гората.

Прескот разбута групата и впери поглед в екрана.

— След колко време ще са тук?

— При подходяща височина, с увеличители на сензорите, те могат бързо да покрият големи пространства — отвърна Трейси. — При тази скорост на търсене ще бъдат тук след десетина минути.

— Това не може да бъде — каза Дънкан.

— Какво значи „не може да бъде“? — В гласа на Прескот прозвуча паническа нотка. — Може да бъде — и то става пред очите ти!

— Дори с всичките си пари Ескобар няма откъде да намери три хеликоптера за толкова кратко време, и то с термосензори — отбеляза Дънкан. — Това е много специална апаратура. За да сложиш ръце на нея, трябва преди това да си изработил много добър план.

— Тогава откъде, по дяволите, е намерил термосензорите? — попита Чад. — Тук нещо не се връзва. Освен…

— Какво? — попита Роберто.

— Това не са хора на Ескобар. — Дънкан отново се обърна към Прескот: — Има ли още някой, от когото да се страхувате? Кой друг може да ви преследва?

— Никой. Ако тези хеликоптери не са на Ескобар, нямам никаква представа чии могат да бъдат.

На радара трите точки неуморно се местеха от район на район, приближавайки се все по-близо до центъра на екрана, където бяха бункерът и хеликоптерът.

— Които и да са, пипат добре — отбеляза Дънкан. — Какво още имат в тези хеликоптери?

— Може би е време да започнем да се притесняваме за ракетите, за които говорихме по-рано — каза Чад.

— Моментът на истината настъпи — обяви Трейси. — Трябва да вземем решение.

— За какво говори тя? — попита Прескот.

— Да останем или да бягаме — отвърна Трейси. — Ако останем, не знаем дали могат да си пробият път със сила в бункера. Но ако побегнем…

— Не можем да избягаме без хеликоптера — каза Роберто. — Щом имат термосензори, трябва да допуснем, че имат и радар. Излетим ли — веднага ще разберат.

— Ами ако господин Прескот не е в него? — попита Дънкан. — Ако излетиш само като примамка?

— Пак могат да ме свалят — отвърна Роберто.

— Не — каза Кавано, — няма да стрелят. Не и ако мислят, че Прескот е на борда. Той им трябва жив. Когато ме гонеха по магистралата, можеха да ме застрелят, но не го направиха. Не искаха да извърша катастрофа и да убия Прескот. Можеш да се опиташ да ги отклониш.

— Останалите може да тръгнем с джипа. — Чад говореше за едната от двете коли в гаража на бункера.

— И с двата джипа — поправи го Трейси. — Единият ще играе ролята на още една примамка. Някой от хеликоптерите ще търсят и други топлинни изображения и ще ни последват. Ще трябва да се разделят и да тръгнат в три посоки. Ако успеем да се доберем до магистралата, която е на трийсет километра на изток оттук, движението там ще е толкова голямо, че няма да могат да разберат коя кола точно преследват.

На радара трите точки приближаваха неумолимо центъра на екрана.

Всички впериха погледи в Дънкан.

— Ако тръгнем, те няма да стрелят по нас, защото господин Прескот им трябва жив. Ако останем, ще го пипнат. Това достатъчно ясно ли обрисува положението? — попита Дънкан.

Всички продължаваха да го гледат безмълвно.