Дейвид Морел - Единственият оцелял

— Действайте — отрони кратко Дънкан.

Нямаше нужда да обсъждат какво трябва да правят. Макар все още да носеха пистолетите си, бяха свалили бронежилетките. И сега бързо и организирано излязоха от командната зала и влязоха в съседната стая. Това беше арсеналът на бункера и там, на една маса, бяха подредени бронежилетките им.

— Облечете това. — Кавано подаде на Прескот една от жилетките. — В случай че някой куршум, предназначен за нас, обърка посоките.

След като облякоха жилетките си, хората от екипа взеха по една полуавтоматична AR–15 от пирамидата, в която имаше още и пистолети, и други късоцевни оръжия.

На теория AR–15, която е цивилна версия на военната М–16, стреля на полуавтоматичен режим, тоест по един изстрел при всяко дръпване на спусъка, за да бъде съобразена с федералния закон. Обаче специално тези бяха преустроени така, че да стрелят на пълен автоматичен режим, тоест да произвеждат произволен брой изстрели само с едно дръпване на спусъка. Ако правоохранителните органи пожелаят да прегледат оръжието, автоматичната функция може да се деактивира с малко лостче отстрани, след което лостчето се изважда, една тласкана от пружина пробка щраква на мястото си — и по този начин оръжието става моментално законно, като в същото време не може да се разбере, че е преустройвано.

С пепелявосиво лице Прескот посегна и той да вземе.

— Не — спря го Чад. — Фойерверките ще ги оставите на нас. Така можете да се простреляте в крака.

— Или пък да простреляте някого от нас — добави Трейси.

— Ами ако се наложи да се отбранявам? Трябва поне да знам как да боравя с тия неща.

— Ако се стигне дотам, Бог да ни е на помощ — каза Роберто. — Няма да докосвате никакво оръжие, освен ако всички ни очистят и тогава няма да имате друг избор. Опирате приклада на рамото. Насочвате цевта към мишената. Дърпате спусъка. Ако някоя гилза засече, дърпате ето тази ръчка, за да я изхвърлите.

— AR–15 обича да рита — намеси се и Кавано. — Ако не внимавате, куршумите ви отиват някъде в небето. Затова непрекъснато трябва да натискате цевта надолу към мишената. Можете ли да запомните това?

— Дано не ми се налага.

Чад изтича до кухнята да се увери дали е изключил печката и фурната. Върху бронежилетките всички облякоха по едно яке. На изхода Дънкан отвори вратата. Докато групата крачеше смълчана по кънтящия коридор, Кавано дочу далечния шум от хеликоптерните витла.

— Късмет, Роберто. — Русата коса на Трейси проблесна за миг в светлината, процеждаща се от вратата.

— Те имат гориво за по-малко от час, а моите резервоари са пълни. — Роберто сви наляво, поемайки към тъмната гора. — Адиос.

— Хайде, Прескот. — Без да обръща внимание на стягащата го бронежилетка, Кавано сви надясно, насочвайки се в тъмата към подземния гараж, входът към който бе вдлъбнат навътре в хълмчето. — Не се отделяй от мен. — Той стигна до гаража и се огледа назад. — Прескот?

Зад него, стиснали оръжията си в ръце, Дънкан, Чад и Трейси също извърнаха глави назад.

Но видяха само неясните очертания на дърветата и храстите.

— Прескот?

Шумът от хеликоптерите се приближаваше.

— Какво стана? — попита Чад. — Къде се изгуби той?

— За последен път го видях… — Дънкан се извърна и се загледа във входа. — Само не ми казвайте, че е останал вътре.

— Ще взема джиповете — каза Трейси.

— Прескот! — викна Кавано.

Бетонният коридор пречеше на хеликоптерите да видят слабата светлинка на таблото, когато Дънкан се спусна да отвори.

— Прескот!

Кавано огледа около тъмните сенки на дърветата. Зад него изръмжа двигател и Трейси вдигна вратата на гаража.

Дънкан се спусна в бункера.

— Може би се крие в храстите — предположи Чад. — Страшно се разстрои, като видя трите светлинки на радара. Сигурно се е изплашил до такава степен, че пикочният му мехур е полудял.

— Или пък стомахът му — каза Кавано, тръгвайки да наднича из храсталака. — Или му е прилошало. Прескот!

Зад себе си чу как Трейси изкарва първия джип от подземния гараж.

Докато шумът от хеликоптерите се приближаваше, Кавано изведнъж си даде сметка, че още не е чул Роберто да излита. Давай, Роберто, помисли си той. Ако не излетиш скоро, няма да успееш да набереш преднина.

— Прескот! — Разгръщайки храсталака, Чад продължаваше да търси, а в това време Трейси излезе от първия джип и на бегом се върна в гаража.

Сега, когато очите му вече привикнаха, Кавано виждаше достатъчно добре в тъмнината, за да избягва препятствията, минавайки покрай входа на бункера и подтичвайки към площадката за излитане.