Дейвид Морел - Единственият оцелял

С отчаяно усилие той захвана с дясното си стъпало левия глезен на Прескот и го дръпна. В същия момент, в който Прескот се олюля назад, Кавано го бутна и падна върху него, изкарвайки му въздуха.

Прегръдката на Прескот се разхлаби за миг, но това бе достатъчно за Кавано да се освободи. Двамата се изтърколиха в противоположни посоки и се изправиха на крака.

Кавано замахна с ножа.

Прескот се дръпна назад.

Кавано отново замахна.

Прескот отскочи още веднъж, удари се във високия до кръста парапет и се преметна назад.

— Неее! — викна извън себе си Кавано, хвърли се напред и успя да сграбчи лявата ръка на Прескот миг преди да се изхлузи от парапета.

Прескот увисна във въздуха, размахал крака. Едва успя да прошепне:

— Моля те… не ме… пускай.

— Рамото ми още ме боли от куршума ти. — Кавано се бе проснал през парапета и го стискаше здраво. — Не знам колко ще те удържа.

Прескот вдигна и другата си ръка и се вкопчи и с нея в ръката на Кавано. Долу под него тътнеше грохотът на прибоя.

— Умирам от страх.

— Знам — отвърна Кавано. — Благодарение на твоя хормон толкова ме е страх, че не знам дали мога да си контролирам ръцете.

Сякаш за да подчертаят това, изцапаните с кръв ръце на Прескот започнаха да се изплъзват от хватката на Кавано.

— За бога! — ужаси се Прескот.

— Къде е противоотровата?

— Какво?

— Кажи ми къде е противоотровата?

С неистово виещи сирени пред къщата изскърцаха спирачки. Затръшнаха се врати.

— Кажи ми къде е противоотровата и ще живееш.

Ръцете на Прескот продължаваха да се хлъзгат през дланите на Кавано. Опита се да стисне по-силно, но силите не му стигнаха.

Прескот ужасено изпъшка.

Стискайки зъби, Кавано напрегна всички сили и успя да спре хлъзгането.

— Къде е противоотровата?

— Покажи си ръцете да ги видя! — прогърмя гласът на Ръдърфорд иззад него.

Кавано с усилие изви глава и го видя до ъгъла на къщата, насочил пистолета си в него.

— Май трябва да се подчиня. — Кавано се престори, че иска да измъкне ръцете си.

— Не, чакай! — изкрещя Прескот.

— Противоотровата! Къде е?

— В къщата.

— Карай нататък. — Кавано стискаше с всички сили.

— Там, дето се криех! Зад един от мониторите! В червен флакон!

— Дано да не е някой препарат против хлебарки, защото тогава ще съжалиш, че не съм те пуснал.

— Издърпай го!

Ръдърфорд излезе иззад ъгъла, придружен от още няколко агенти и полицаи, всички с пистолети в ръцете. От другия ъгъл също се показа подобна група.

Все още увиснал през стената, стиснал ръката на Прескот, Кавано изви глава назад и попита:

— Какво ще стане с него, Джон? Ще има ли сделка с правителството?

— Вече не. Твърде много хора знаят какво е станало снощи. Вестниците и телевизиите по цялото западно крайбрежие задават въпроси. А също и кабеларките, новинарските мрежи и вестниците по източното крайбрежие. Ако правителството направи сделка със сериен убиец в замяна на онова, което знае, въпросите ще станат още повече. Ще бъде наказан.

— Каквото и наказание да получи, малко ще му е. Прескот, чуй ме — обърна се към него Кавано, изтегляйки го. — В затвора май ще е по-добре да заприличаш пак на бъчвата, която беше, иначе ще станеш обект на романтичните попълзновения на някои романтично настроени души. Или пък обратното — да продължиш с помпането на мускули, та да можеш да им отбиваш атаките. Тогава ще разбереш що е истински страх.

Под безмилостно яркото осветление в интензивното отделение Кавано седеше до Джейми, без да склопи очи, и дебнеше и най-малкото потрепване на клепач или устна.

Респираторът й бе свален. Гърдите й се надигаха и спадаха без негова помощ. Проблясващите и бипкащи монитори на пулса, кръвното и ритъма на сърцето показваха стабилно подобрение.

— Двадесет и четири часа без ни най-малко влошаване — каза лекарят й. — Отличен признак.

Кавано кимна с надежда.

— Защо не отидете да подремнете малко? — попита го хирургът.

В 6,37 ч. сутринта (Кавано отбеляза времето с точност) Джейми най-сетне отвори очи. Огледа се замаяно с още нефокусиран поглед. Но щом го позна, изподраното й лице трепна с любов.

— Разбираш ли ме, като говоря? — попита я той.

Тя кимна едва доловимо, усилието я изморяваше.

— В случай че не, ще ти го повтарям често — каза Кавано. — Веднага щом можеш да се движиш, се връщаме в Уайоминг. У дома. И няма да мърдаме оттам.

С все още недобре фокусиран поглед, тя се опита да се вгледа в него.