Дейвид Морел - Единственият оцелял

Жадно вдишвайки въздуха, Кавано се претърколи към мястото, където бе изтървал пушката. Прескот обаче го изрита през ръцете и се добра до пушката първи, дърпайки спусъка. Макар наушниците му като по чудо да седяха на мястото си, тъпанчетата му едва не се спукаха от мощния рев и писъка на патрона само на сантиметър покрай ухото му. Миниатюрният снаряд шибна видеоиграта, скъса се и сачмите мигом превърнаха играта в неузнаваема купчина лъскав метал, пластмаса и платки. Тъй като на Прескот не му бе ясно как точно действа пушката, той се забави, преди да се сети да напомпи, за да изхвърли гилзата и да зареди нов патрон. Това даде възможност на Кавано да скочи върху него. Ударът изпрати двамата мъже на топка във вече потрошената врата, водеща към терасата. Закованият шперплат поддаде и те се търколиха на ярко осветената тераса.

Прожекторите заслепиха за миг Кавано, а Прескот през това време се дръпна от него и вдигна пушката.

— Няма да ти стане работата! — Гласът на Кавано трепереше, раздиран от страх. Силният и хладен морски бриз с лекота изпълваше ноздрите и задъханата му уста. — Успях да заредя само един патрон, когато ти скочи през стената.

— Да бе — отвърна Прескот.

Кавано откачи ножа от яката на неопреновия костюм и щракна острието. Няколко пъти пое дълбоко въздух. Чистият въздух нямаше да отвее ефектите от хормона, но поне щеше да попречи да стане още по-зле.

— Хей, тъпак, къде си тръгнал с нож срещу пищов? — каза Прескот.

— Стар майтап.

— Да, ама само аз май ще се смея. — Прескот дръпна спусъка.

Нищо не се случи.

— Училището отново отваря врати — каза Кавано.

Докато Прескот зяпаше глупаво празната пушка, Кавано свали наушниците от ушите си. И веднага чу приближаващите сирени.

— Какво ще кажеш за един-два урока по бой с нож? — попита той и пристъпи напред с ножа.

Прескот отскочи назад.

— Едно от най-важните неща е равновесието. — Кавано отново скочи напред.

Прескот отскочи встрани.

— Друго важно нещо е сръчността. — Ножът в ръцете му се превърна в тъмно ветрило, сменящо посоките си с мълниеносна скорост вляво и вдясно, нагоре и надолу.

Прескот вдигна пушката, хванал я за цевта като бейзболна бухалка.

— Трето важно нещо е да знаеш коя част от тялото да поразиш, в зависимост от това дали искаш моментална смърт или… — Тук Кавано направи драматична пауза и довърши: — …бавна такава.

Вдигнал пушката над главата си, Прескот не помръдна. Пое рязко въздух, без да иска, издавайки се, че ще напада, и се хвърли напред.

Пушката описа широка дъга, Кавано сниши глава под нея, порна мигновено дясната ръка на Прескот и се дръпна веднага назад, преди онзи да е замахнал отново.

Прескот не можа да разбере защо от ръката му рукна кръв.

Сирените вече се чуваха по-силно.

Когато Прескот неволно погледна нататък, Кавано се хвърли напред и порна и другата му ръка.

Побеснял от гняв, Прескот пак замахна с все сила с пушката и ахна изненадано, когато Кавано отново се озова под нея и с все сила заби ножа в стомаха му, пробивайки бронежилетката.

С омекнали колене, Прескот залитна назад, втренчил поглед в кървавия нож, който Кавано измъкна от противокуршумната жилетка. Изпод долния й край протече кръв и се разля по долнището на анцуга му. Очите на Прескот се разшириха от смайване — не можеше да повярва, че това, което вижда, е възможно.

— Раната е твърде плитка, за да те убие веднага — каза Кавано. — Има още бая кръв да изтече.

— Как така… — Въпросът на Прескот бе хрип.

— Умно момче като теб може и само да се сети. Жилетката е направена от полимерни влакна. И може да устои само на рязката сила на куршум.

— А ножът е достатъчно остър, за да мине между влакната?

— Браво на теб, взе си изпита. — Кавано отново нападна.

Но Прескот бе използвал кратката пауза да се посъвземе. Вместо да отскочи назад, той изненада Кавано, като захвърли пушката, хвърли се напред и го прегърна, приковавайки ръцете му към тялото, преди Кавано да успее да му стори нещо сериозно, освен леко да го драсне. Вкопчил ръце зад гърба му, Прескот напрегна мускули и стисна с все сила.

Сякаш метални обръчи стегнаха гърдите на Кавано. Не можеше да помръдне гърди, не можеше да диша. Втренчил поглед в очите на Прескот, само на няколко сантиметра от неговите, той усети как главата му се замайва. Ръцете му бяха толкова здраво притиснати към тялото, че не можеше да използва ножа. И бе толкова близо до Прескот, че не можеше да свие коляно и да го тресне в чатала.