Дейвид Морел - Единственият оцелял

Пред къщата той направи бавен обратен завой, използвайки всяка секунда от маневрата да огледа ъглите под стрехите, но така, че да не се разбере. Малките кутии по дърветата можеше и да са къщички за птици, но можеше и да крият в себе си камери. След като паркира пред полицейските коли, от къщата излезе Ръдърфорд и го загледа с уморен поглед.

— Жена ти по-добре ли е?

Макар да си бе сменил костюма и да се бе избръснал, Ръдърфорд все още изглеждаше изтощен. От синините по лицето черната му кожа бе добила пепеляв цвят.

— Още е в безсъзнание. — Кавано се насили, за да продължи: — Но хирургът казва, че имала повече жизнени сили, отколкото очаквал. Оптимист е.

— Това е добре — кимна Ръдърфорд с облекчение, макар следващите му думи да прозвучаха малко обидено: — Току-що случайно открих, че името й е Джейми, а не Дженифър.

— Съжалявам.

— Разбира се.

— Смятах, че като запазя името й в тайна, няма да бъде въвлечена в това — обясни Кавано.

— Обаче бе въвлечена, нали?

— Да — отвърна Кавано, — бе въвлечена.

— Защо дойде?

— Няма какво да правя в болницата. Това чакане… — Без да довърши изречението, Кавано се огледа. — Питах се дали не мога да ви помогна с нещо.

— Не виждам с какво — каза Ръдърфорд. — Прескот отдавна го няма. Или е имал скрита кола някъде, или е откраднал някоя. Алармирали сме всички села на север и на юг оттук. Пътна полиция. Летищата. Пристанищата. Гарите. Автогарите. Всичко. Преглеждаме основно колата, която е оставил на панорамния паркинг на пътя. Наблюдаваме също и вана, който държи в оня гараж, дето прибирал поршето.

Под акомпанимента на чукането на дърводелеца, заковаващ поредния прозорец, Кавано кимна към отворената входна врата.

— Оперативната група приключи ли?

— Не намериха нищо полезно. Компютъра и всичките му документи ги конфискувахме. Може там да открием нещо, което да ни подскаже къде да го търсим.

Влизайки, Кавано чу гласове в стаите вляво и вдясно — вероятно агентите и детективите правеха последен оглед. Видяна на дневна светлина, големината на къщата впечатляваше. Скъпата й модернистична мебелировка подхождаше на външната архитектура, макар почти всеки стол, диван, маса или лампа да бяха надупчени от куршуми. Стените и черно-белите снимки на Кармел и региона бяха постигнати от същата участ. Навсякъде имаше пръснати стъкла. През разбитите прозорци отзад нахлуваше лек ветрец и разнасяше миризмата от кървавите петна сред тебеширените контури на пода.

Кавано впери поглед в конзолата стробоскопични лампи, монтирана в един от ъглите. Оцветените в различни цветове крушки бяха разпределени така, че приличаха на някаква украса и нямаше да направят впечатление, ако някой ги видеше отвън.

— Броят на жертвите все същият ли е? — попита той.

— Петима убити. Петима тежкоранени, но положението им е стабилно. Май ще прескочат трапа.

— Е, поне една добра новина.

Кавано прекоси хола, мина през широките врати в другия му край, наведе се под жълтата лента и излезе на терасата, по чиито краища бяха насадени храсти. Отиде до високия до кръста парапет и с интерес надникна. Петнайсетметровата скала бе абсолютно отвесна и стигаше чак до гърмящия прибой. В лицето го лъхна воден прах.

— Пратихме лодки да претърсят долу за труп, ако Прескот е проявил лудостта да се опита да слезе по скалата — каза Ръдърфорд.

— Струва си да провери човек.

Полагайки всички усилия да се държи непринудено, Кавано обърна гръб на парапета и мярна двете къщички за птици, монтирани под стрехите — едната в левия, а другата в десния край. И двете бяха насочени към срещуположния ъгъл. Ако в тях имаше камери — в което Кавано бе сигурен, — Прескот можеше да види всичко, което дойдеше от която и да е страна на къщата.

Когато Кавано влезе в къщата отново, дърводелецът слагаше поредния шперплатов лист на счупените прозорци. Четирима детективи тъкмо излизаха от къщата. Двама агенти стояха и чакаха Ръдърфорд.

— Ще изчакаме и след като пуснат тока и заковат прозорците, ще заключим — каза Ръдърфорд.

Кавано кимна.

Той провери кабинета, спалните и баните. Влезе в гаража и разгледа пералнята и тъмната стаичка.

Ръдърфорд го следваше по петите през цялото време.

Кавано се върна в предната част на къщата, огледа се още един-два пъти, после поклати глава.

— Нали ти казах — заяви Ръдърфорд.

— Поне не можете да твърдите, че не съм опитал.

— Така е. Този път не мога да ти кажа нищо.