Дейвид Морел - Единственият оцелял

Един от полицаите се отдалечи на бегом от къщата.

Двама от агентите го последваха, препъвайки се от желанието да се махнат по-скоро оттук, да стигнат до барикадата на всяка цена живи.

Кавано се опита да затаи дъх.

Но след малко трябваше да вдиша и усети острата миризма, понесена от бриза. Макар да бе вече доста разредена, подейства му като юмрук в мозъка. Тялото му моментално потъна в пот, устата му пресъхна. Би побегнал ужасен, ако страхът не го бе парализирал. Мъчително бавно, сякаш да удължи мъките му колкото е възможно повече, въздухът отново се раздвижи и отвя последните остатъци от миризмата. Но макар вече единствената миризма, която в момента се носеше из въздуха, да бе миризмата на сол и море, Кавано продължаваше неудържимо да трепери.

— Холът е чист! — извика някой отвътре.

Тъй като бризът бе духнал откъм морето, онези отзад бяха останали незасегнати от хормона.

— Стаята за гости чиста!

— Банята чиста!

Зад потрошените прозорци се виждаха шарещите във всички посоки лъчи на фенерчетата. Агентите и полицаите се вмъкнаха през входната врата. Лъчите на фенерчетата станаха повече.

— Втората стая за гости чиста!

— Втората баня чиста!

— Кабинетът чист!

Докато виковете следваха един след друг и екипът се местеше към различни части на къщата, Кавано се вмъкна през входната врата. Миризмата на хормона не се усещаше изобщо, заместена от миризмата на кордит и мед.

— Махнете барикадата! — извика Ръдърфорд в уоки-токито. — Дайте веднага линейките!

Кавано го видя клекнал пред едно тяло, проснато на пода. Униформата на SWAT отряда отпред бе потънала в кръв. Мъжът бе ударен в лицето.

Кавано се местеше от стая в стая — навсякъде тела и кръв. Но не всички бяха мъртви, слава богу. Някои от тях мърдаха, други стенеха — явно бронежилетките бяха свършили добра работа. Обаче от раните по ръцете и краката можеше да им изтече всичката кръв.

През строшените прозорци той видя проблясващите светлини на две линейки, приближаващи се към къщата. Вниманието му бе привлечено от конзолите със стробоскопни светлини, монтирани в ъгъла на всяка стая. До тях бе прикрепена по една сирена.

— Главна спалня чиста!

— Главна баня чиста!

— Гаражът чист!

— Пералня чиста!

— Тъмната стаичка чиста!

Сред светлината на още повече фенерчета санитарите от линейките хлътнаха в къщата и затичаха от тяло на тяло, полагайки всички усилия да спасят живота на оцелелите.

— Ти беше прав — каза Ръдърфорд. — Стреляли са се един друг.

Кавано кимна към конзолите със стробоскопите.

— Както ги е наредил така, проблясъците сигурно са напомняли на автоматична стрелба. Може дори да им се е сторило, че виждат пред себе си мъж с автомат. Сирените пък са послужили да ги стреснат. И крайният резултат е, че тези момчета вече не са могли да правят разлика между противника и собствените си колеги. Трябвало е само един от тях да изпадне в паника заради хормона — и пукотевицата е почнала веднага. Побъркани от страх, те са се изпозастреляли един друг.

— Професионалисти — каза Ръдърфорд.

— Също както петнайсетината рейнджъри, които изгубили самообладание и се избили един друг в блатата на Флорида… По дяволите, къде е Прескот? — попита Кавано.

Подкреплението пристигна, шарещите лъчи на фенерчетата станаха още повече, докато полицаите и агентите претърсваха непрекъснато къщата.

— Няма мазе, няма таван — каза Ръдърфорд.

— Покривът е наклонен — възрази Кавано. — Под него все пак трябва да има празно пространство.

— Двама агенти го претърсиха сантиметър по сантиметър. Два пъти.

— Когато хората тръгнаха, оня загаси лампите — каза Кавано. — И е свързал стробоскопите и сирените със сензор за движение.

— После се е изнизал през задната врата — продължи мисълта му Ръдърфорд. — Проверете съседните къщи. Изпратете патрули по пътищата и магистралите. Ако върви пеш, няма да стигне много далеч.

— Е точно в това е проблемът.

— Какъв проблем?

— В гаража няма коли. Може би някъде наоколо си е скрил кола.

За първи път в живота си Кавано чу Ръдърфорд да псува.

Уоки-токито му изпука. Един глас, в който Кавано позна радиста от фургона, попита:

— Оня телохранител с теб ли е?

— Застанал е до мен.

— Кажи му, че току-що се обадиха от болницата.

Кавано седеше в ъгъла на ярко осветената стая в интензивното отделение. Срещу него Джейми лежеше в безсъзнание, с бледно лице, с набучени по нея ЕКГ електроди, с болничен халат и покрита с чаршаф, със система в ръката и респиратор в гърлото. Зад нея святкаха и бипкаха монитори за пулса, кръвното и сърцето.