Дейвид Морел - Единственият оцелял

— Но докато не опитате въздействието на това вещество, няма да разберете колко мощно е — обясни Кавано. — Ако усетите някаква остра миризма и…

— Тя ще е от посраните му гащи, като ни види как щурмуваме дома му като порой от всички страни — прекъсна го командирът.

— Мисля да вляза първи — каза Кавано.

— Какво? — стресна се Ръдърфорд.

— Знам какво да очаквам. — Сърцето на Кавано се сви при мисълта отново да усети миризмата на хормона, но не можеше да позволи на тези мъже да влязат първи. Те нямаха представа какво ги очаква. — Имам по-добър шанс да…

— Я се вижте на какво приличате — прекъсна го отново командирът. — В това състояние изобщо не бива да влизате вътре. Този тип вече ви е бил веднъж тази нощ, така че какво ви кара да мислите, че няма да го направи пак? Уверен съм, че сте добър телохранител, но това е случай, с който трябва да се заемат истинските професионалисти. — Командирът се обърна към хората си: — Да вървим.

Колкото и да им се ядоса, Кавано трябваше да признае, че наистина пипат като професионалисти. Разделиха се светкавично на две групи и поеха от двете страни на улицата, използвайки за прикритие всяка сянка, всеки храст и дърво. Всичко ставаше бързо, в абсолютен синхрон — хората бяха обучени и опитни както всеки SWAT екип. Само в рамките на няколко секунди вече никой от тях не се виждаше.

Лампите в дома на Прескот започнаха бавно да гаснат една след друга.

— Какво, по дяволите… — каза някой.

— Може да е решил да си легне човекът.

— Или пък лампите са с таймери — обади се един от детективите.

— Трябва да спреш това — каза Кавано на Ръдърфорд.

Във фургона един полицай със слушалки на ушите прошепна:

— Командирът казва, че ще изчака десет минути, за да види какво ще стане. Ако обектът е тръгнал да си ляга, още по-добре, щял да им улесни работата.

Изпитвайки внезапен хлад, Кавано се взираше във външните лампи на смълчаната и тъмна къща. Чувстваше напрежението така, сякаш беше заедно с момчетата от SWAT.

Минаха десет минути. В 4,40 ч. човекът със слушалките се подаде от фургона.

— Влизат.

От сенките се заизмъкваха тъмни фигури и бързо стигнаха до границата на осветление от външните лампи. Спуснали се през двора, двама от тях носеха нещо подобно на таран, хванали го отстрани за дръжките, и без да се спират, с все сила го треснаха във входната врата, която отхвръкна навътре разбита. Кавано си каза, че и другият екип — онзи, дето влиза през задната врата — използва сигурно същия таран. С готови за стрелба оръжия тъмните фигури с каските се хвърлиха вътре. Зад завесите започна да проблясва стробоскоп. Зави сирена.

Виковете и изстрелите започнаха.

— Господи боже, какво става? — запита напрегнато Ръдърфорд. — Каква е тая сирена? Какъв е тоя стробоскоп?

— Прескот — отвърна Кавано.

Виковете и изстрелите като че ли се ожесточиха още повече.

— Викайте подкрепление! — извика Ръдърфорд към радиста във фургона и извади пистолета си. — Трябва да отидем там! Трябва да им помогнем!

— Те се стрелят един друг — каза Кавано.

— Какво?!

— Стрелят по всичко, което се движи! Ако влезеш там — и теб ще застрелят!

— Ама не можем просто да седим и да…

Стрелбата спря. Виковете един по един заглъхваха, но сирената продължаваше да вие. Стробоскопът продължаваше да мига зад завесите с такава честота, че само като го гледаше, му идеше да повърне.

— За бога, не отивай там, докато не ти кажа! — извика той. — Някой да ми даде пистолет!

— Нямаш право.

Кавано грабна едно фенерче от фургона. Докато го вземаше, видя на другата маса и една помпа. Взе и нея.

— Хей, хей! — викна след него радистът.

Преди някой да успее да го спре, Кавано профуча през барикадата. Стигна до първата къща вдясно и използвайки сенките на дърветата, притичваше от едно на друго към стълба пред къщата на Прескот, на който бе прикрепено външното осветително тяло.

Стълбът бе забит отпред, вдясно от къщата на Прескот, и колкото повече Кавано се приближаваше към стробоскопа и сирената, толкова повече забавяше крачка. Когато стигна до последната къща вдясно, той хлътна в двора й, мина покрай потъналата й в тъма страна и излезе в тесния заден двор, където висока до кръста каменна стена разделяше двора от скалата, падаща вертикално към океана. Кавано стигна до високата дървена ограда, разделяща имота на Прескот от този тук — сирената се чуваше и през шума на прибоя. Стълбът стърчеше пред къщата на Прескот, увенчан със сивия правоъгълник на един трансформатор.