Дейвид Морел - Единственият оцелял

— Забелязах огънатия парапет, спрях и видях как колата потъва! Викнах полицията! Дай още малко. В камиона имам въже!

С кислородна маска на лицето и със система, забодена в лявата й ръка, Джейми лежеше на носилка, която две сестри бързо вкараха през ярко осветения вход на спешното отделение. Часовникът на стената в коридора показваше 00,35 ч.

Загледан в затварящите се врати, Кавано се загърна в одеялото.

— Чух, че си спрял кръвотечението с изолирбанд — каза глас зад него.

Кавано се обърна към Ръдърфорд, чието тъмно лице бе посивяло от умора. И той като Кавано още беше с лепенките от побоя.

— Това трябва да започнем да го преподаваме в Академията — продължи Ръдърфорд.

Кавано с труд успя да изговори няколко думи:

— Радвам се да те видя, Джон.

— Трудно ми е да повярвам, като видях какви усилия положи да не ме видиш.

— Кога се включи?

— Тази вечер. Веднага щом стана ясно, че се ебаваш с нас, няколко души от нашите решиха да отидат в Кармел и да поогледат малко. Всъщност второто ти обаждане го приех на борда на самолета някъде над Охайо.

— И си казал на полицията да ти докладва за инциденти с хора, отговарящи на нашето описание, а?

— Изглеждаше ми разумен ход. Как все на теб се случват такива неща? — Ръдърфорд кимна към входа на болницата. — Ще се оправи ли?

Кавано сведе поглед надолу.

— Не знаят.

— Съжалявам много. Можехме да се опитаме да я отървем.

— Да се опитате? Преди това трябва да се координирате. А нямаше време. Правителството щеше да гледа да пипне Прескот, а не да помага на мен. Нямах право да рискувам.

— Докторите казаха ли кога ще могат да съобщят нещо за състоянието й?

— След четири до пет часа.

— Доста време — каза Ръдърфорд. — Можеш да го прекараш в ареста, но можеш да го прекараш и с нас. Мислиш ли, че вече си в състояние да ни помогнеш в залавянето на Прескот?

В оперативната стая в полицейския участък в Монтерей имаше два реда чинове, по които бяха насядали уморените представители на местното правосъдие и правоохранителните органи, заслушани в думите на Кавано. През цялото време звъняха телефони. И когато някой отговаряше, Кавано напрегнато очакваше да го повикат и да му кажат какво става с Джейми. Поне до този момент нищо такова не се случи.

— В момента един художник подготвя портрет по описанието, което ни даде — увери го Ръдърфорд. — Летищата по цялото крайбрежие са алармирани.

— Според мен той няма да се махне от района — каза Кавано. Лампите неприятно режеха очите с яркия си блясък. — Доколкото Прескот знае, ние сме мъртви.

Мисълта, че в този момент Джейми може наистина да умира, скова гърлото на Кавано.

Все пак той преодоля слабостта си и продължи:

— Казах на Прескот, че правителството не знае, че аз съм го проследил до Кармел. И той ми повярва. В края на краищата, ако работех с правителството, нямаше да бъда сам. С неговата арогантност, Прескот сигурно си мисли, че най-накрая вече е успял да прикрие следите си. Като нищо може да направи неочакваното и да си остане тук. Къде е списъкът, който те накарах да направиш?

Ставаше дума за имената на хората, които са купили или взели на лизинг имоти в района на Монтерей и Кармел в рамките на последните три седмици и които освен това са направили резервации за игра на голф по най-добрите игрища.

Ръдърфорд подаде на Кавано няколко листа.

— Това е засега. В този списък не влизат онези, които са взели под наем имоти чрез брокери. Проверяваме обявите „Дава се под наем“ в местните вестници, за да се опитаме да се свържем със собствениците на имоти, влезли в пряко споразумение с наемателя.

Кавано впери поглед в списъка и му се стори, че осветлението стана още по-неприятно ярко.

— Повече са, отколкото очаквах.

— Районът е доста популярен.

— И как така имената в Кармел са толкова малко?

— Заради скъпите имоти там. Малко хора могат да си ги позволят. Поради това и много малко хора продават.

Кавано продължи да преглежда имената. Огледа купувачите в Пасифик Гроув, Монтерей, Сийсайд, Кармел, общините в Кармел Вали, в Кармел Хайландс, а списъкът сякаш нямаше край.

— Доста персонал е нужен, за да се провери всичко това — отбеляза по едно време Кавано. — И много време и усилия, да не се възбудят подозренията на Прескот, ако се стигне дотам.

— Надявахме се да си спестим това време и усилия, ако някое от тези имена привлече вниманието ти — каза един агент от ФБР.