Дейвид Морел - Единственият оцелял

Дърветата рязко свършиха и Кавано сви надясно, поемайки по крайбрежния панорамен път. Гумите му изпищяха, когато изведнъж натисна газта до пода и подкара на север към Кармел.

Джейми отново изстена.

— Дръж се! — извика той към нея.

Зад него Прескот изскочи със занасяне по тясната лента. Вляво от тях океанът лениво помръдваше посребрените си от лунната светлина води. Вдясно се носеха покрити с гъста растителност хълмове, които постепенно се отдалечаваха от пътя. Нямаше светлини нито от коли, нито от къщи. Той навлезе с голяма скорост в един завой и едва успя да излезе от него. Воланът се въртеше някак неохотно, сякаш нещо по управлението се бе счупило. Тогава му дойде наум, че проблемът сигурно е в гумите. Ако Прескот е успял да пробие някоя от тях, тя не е гръмнала, но е започнала да изпуска, каза си той.

В това време Прескот се приближаваше. Когато Кавано влезе в следващия завой, трудното управление го принуди да намали скоростта. Без да намали скоростта, задната кола се наниза в задницата на тауруса, разтърсвайки жестоко Джейми. Кавано обаче нямаше време да мисли за нея. Единственото нещо, заело съзнанието му в този момент, бе шофирането.

Трудността на въртене на волана се задълбочи. Минавайки покрай светлини на къщи, Кавано си каза, че може би има шанс. Излязъл на прав участък, той натисна газта докрай, опитвайки се да увеличи дистанцията, но спадналата гума попречи на тауруса да се държи както трябва на пътя.

Пред тях се появиха фарове. Секунда след това се разминаха с тях и Прескот отново удари тауруса, отдръпна се малко, после пак се приближи, готвейки се сякаш за следващия удар, но в последния момент кривна встрани, като че ли се канеше да го задминава.

Не! — помисли си Кавано.

Както се бе научил от Кавано, с предния си десен калник Прескот леко чукна задния ляв калник на тауруса. Подпомогната от спадналата гума, маневрата завъртя предницата на тауруса наляво, а задницата — надясно. Прескот префуча в безопасност покрай тях, а Кавано се озова завъртян към посоката, от която бе дошъл. С лудо прорязващи тъмнината фарове, таурусът се блъсна в ниския парапет на малко мостче, преметна се бавно през него, задържа се за миг на една страна, после се претърколи през парапета и падна от моста с колелата нагоре. Завъртя се във въздуха на другата страна и преди да се удари във водата долу, отново зае нормалното си положение. Кавано усети страхотен удар, когато колата плесна с все сила във водата.

— Джейми!

Тя изстена до него.

Замаян, Кавано се опита да прочисти съзнанието си. Тъй като колата потъваше, налягането на водата нямаше да му позволи да отвори вратите, докато купето не се напълнеше с вода и налягането не се изравнеше. По време на преследването той бе успял да свали едно от стъклата с десетина сантиметра. Сега натисна копчето, което щеше да свали шофьорското стъкло до долу. Надявайки се да избута Джейми през него и след това да пропълзи след нея, той изтръпна, като видя, че то не помръдва.

Усетил студената вода в краката си, докато вадеше големия нож от джоба си, той замахна с дръжката, счупи стъклото до себе си и се захвана да разчиства остатъците, когато тъмната сянка отвън го спря. Луната, подпомогната от все още светещите фарове, му даде да разбере, че това е скала.

Извръщайки поглед към дясната врата, Кавано забеляза, че и там има скала. Таурусът бе паднал в нещо като голям улей между две скали. Отстрани не можеше да се излезе — нито от предните, нито от задните врати.

Бързо изритай предното стъкло, помисли си Кавано. И веднага се сети, че когато колата се прехвърляше през парапета, таванът й бе хлътнал и предното и задното стъкло се бяха пръснали, като на тяхно място бе останало много тясно пространство, през което човек не би могъл да се измъкне.

Студената вода стигаше вече до коленете на Кавано. Колата потъваше и фаровете и светлината на таблото примигнаха. Разтреперан, Кавано издърпа Джейми колкото можа по-нагоре, опитвайки се да й осигури въздух колкото е възможно по-дълго. Краката му бяха изтръпнали.

Вратите. Не могат да се отворят заради скалите.

Стъклата. Не може да мине през тях.

Таванът.

Кавано отвори големия нож, разряза тапицерията и я свали долу. Таванът бе хлътнал навътре. Поддържащите го от четирите страни колонки се бяха свили навън.

Стиснал ножа здраво, Кавано замахна нагоре. Сред агентите този вид нож си бе спечелил репутация на инструмент за всичко. Острието му беше остро като бръснач и закалено като длето, металът — изключително здрав, а върхът — изчислен за максимална издръжливост. Накъдреното му острие можеше да реже метал. Можеше да нареже врата на кола на ивици, а Кавано веднъж бе чул един да се хвали, че пробил с него и бронежилетка.