Дейвид Морел - Единственият оцелял

— Добре ли си?

— Да.

— Сигурна ли си?

— Да.

Той се обърна към Прескот.

— А ти?

Проснат на земята, мъчейки се да поеме дъх от попадението на куршума в бронежилетката, Прескот не можа да отговори веднага. Освен това явно му трябваше повече време, за да осъзнае, че всичко е свършило и няма защо да се плаши повече.

— Да.

— Аз сдържах на думата си — каза Кавано. — Помогнах ти. Пазих те. Тъй като ти също ми помогна, няма защо да се страхуваш от мен. Колкото и да те мразя, никога повече няма да се занимавам с теб.

Прескот кимна, без да става от земята, мъчейки се да си поеме дъх.

— Ако не си забравил да си изтриеш отпечатъците от патроните, преди да ги заредиш в пълнителя, намери гилзите и го направи сега — посъветва го Кавано. — Вземи колата на Грейс, за да се измъкнеш оттук. И когато я захвърлиш, не забравяй пак да изтриеш всичко, до което си се докосвал.

— Няма да забравя.

— Значи договорът ни приключи.

Без да изпуска Прескот от поглед и без да сваля насочения си към него пистолет, Кавано отстъпи назад към Джейми, помогна й да се изправи и продължи да отстъпва към колата.

— Добре ли си? — попита я отново. — Да те заведа ли на доктор?

Прескот седна на земята и се хвана за мястото, където куршумът бе ударил жилетката — там явно щеше да остане синина.

Зад Кавано и Джейми фаровете на тауруса продължаваха да блестят и силуетите им хвърляха дълги сенки на земята. Двигателят му тихо продължаваше да работи.

Кавано стигна да тауруса и насочи Джейми към дясната му врата.

Изведнъж Джейми се разтрепера неудържимо в ръцете му, а краката му внезапно омекнаха. Откъм колата се носеше неприятна миризма, която изпълни ноздрите му и от която сърцето му побесня. Устата му пресъхна. Дишането му се учести драстично.

Металният флакон на седалката, схвана той веднага. Прескот е развил капачката, преди да го извлека от колата!

Докато хормонът продължаваше да бълва от флакона, Кавано го сграбчи и го хвърли към Прескот. Към мястото, където беше Прескот. Докато Кавано се занимаваше с Джейми и флакона, той бе изчезнал.

В момента, в който Кавано се извърна към Джейми, за да я натика в колата, от тъмнината екна изстрел и тя залитна към него.

— Неее!

Хормонът разпъваше гърдите му. Неспособен да спре треперенето, той прихвана Джейми с една ръка, а с другата стреля в мястото, откъдето бе видял проблясъка от изстрела. Стори му се, че съзря някаква тъмна сянка да заляга зад колата на Грейс. Ярко осветен от светлината на фаровете й, той стреля по колата на Грейс с разтреперана ръка, не можа да уцели десния фар и веднага стреля още два пъти. Крушката вътре избухна и десният фар изгасна. Но преди да успее да счупи и левия фар, Прескот отвърна на огъня и куршумът му мина толкова близо, че усети вятъра от него над главата си.

Дал си сметка, че отворената дясна врата на колата не може да служи за прикритие срещу куршуми, Кавано натика Джейми на дясната седалка и сърцето му се сви, като видя разширяващото се от дясната страна на гърдите й червено петно.

В предното стъкло на колата цъфна дупка.

Кавано се надвеси над Джейми. Сега вече двигателят на тауруса осигуряваше добро прикритие и той бързо разкъса блузата й. Дробовете й хриптяха. Острата миризма на хормона почти го задави, докато посягаше за ролката изолибранд към мястото, където я бе захвърлил Прескот. С треперещи пръсти, тресящ се целият, той откъсна едно парче и го лепна на гърдите на Джейми, затваряйки входящата рана. Хриптенето в дробовете спря.

Той откъсна още едно парче и го затисна върху изходящата рана на гърба й. Снишавайки стреснато глава от още два-три куршума, пробили предното стъкло, той припълзя през Джейми, сви се зад волана, после се пресегна и затръшна дясната врата. Без да надига глава, Кавано включи на задна и натисна педала на газта до пода. Изпод превъртелите на място гуми се разлетя пръст и трева, колата се хвърли назад и той изчака малко да набере скорост, преди да си вдигне крака от газта и да врътне волана четвърт оборот. Колата се завъртя на 180 градуса, подлагайки задницата си на куршумите на Прескот. С трескаво движение Кавано премести скоростния лост напред, натисна газта отново до пода и ускорението затвори и останалите три врати.

Свил се зад волана, за да не превърне силуета си в мишена, той насочи цялото си внимание в шофирането до такава степен, че едва успя да намери копчетата за сваляне на стъклата. Успя накрая да свали някои от тях с десетина сантиметра, за да проветри купето, а в това време в задното стъкло с пукот се появи дупка. Тресейки се като от треска, той се сви още повече. Прескот явно бе решил да свали малко мерника и да се цели в багажника, защото този път звукът от попадението на куршума дойде оттам. Сигурно се надява куршумът да го пробие, да мине през облегалките и да удари някого от нас, успя да си помисли Кавано. Обаче той се сплеска в стоманения лист, който Кавано бе сложил в задния край на багажника.