Дейвид Морел - Единственият оцелял

Той спря на двайсет и пет метра от колата на Грейс, извън обсега на добро нощно попадение от пистолет. Разбира се, винаги съществуваше възможността тя да е скрила някого в гората със снайпер в ръка, обаче на него щеше да му трябва мерник с нощно виждане, а Кавано се съмняваше дали Грейс ще успее да се снабди толкова бързо с такава сложна апаратура. Освен това блясъкът и от двата чифта фарове би попречило на уреда за нощно виждане, който работеше на принципа на улавяне на околната светлина и многократното й увеличаване, което означаваше, че снайперистът щеше да бъде заслепен и нямаше да може да види нищо.

Кавано остави двигателя да работи намясто, остави и фаровете да светят и излезе. Нощта бе хладна, в пълно съответствие с хладината, загнездила се в гърдите му.

Присвивайки очи срещу ярката светлина и опитвайки се да говори спокойно, той извика:

— Подранила си.

Това му напомни за разговора, който водиха в мъглата тази сутрин. Гласът му отекна от околните ридове.

— Виждам, че това не те изненадва, както не изненадва и мен това, че и ти се опита да дойдеш по-рано — отвърна Грейс. — Отвори всички врати.

Кавано се подчини. Единствената причина да го кара да прави това бе, че някой се бе скрил между дърветата отстрани и можеше да види какво има в колата. Това го обезпокои, защото евентуалният снайперист, скрил се там, можеше и да не използва принципа на увеличената светлина за мерника си, а принципа на излъчваната от човешкото тяло топлина, и фаровете в този случай нямаше да бъдат никаква пречка.

С натежало сърце той отвори задната лява врата, заобиколи задницата и отвори задната дясна, после мръдна малко напред да отвори предната дясна. След това отново застана до фаровете, надявайки се, че вместо да го осветяват директно, по този начин могат да му служат като прикритие.

Но вече подозираше, че най-лошите му страхове се сбъдват и планът му няма да успее.

Моля те, Господи, помогни ми да си върна Джейми, помоли се той безмълвно.

В този момент Грейс каза нещо, което отново събуди надеждите му:

— Къде е Прескот?

Защо пита, учуди се Кавано. Всички врати са отворени и щом има човек отстрани, той трябва вече да го е видял. Снайперистът, с помощта на уоки-токи или малка радиостанция, би могъл да й каже, че Кавано не си води помощ.

— Намира се в полусъзнание на предната седалка.

Номерът с отварянето на вратите е блъф, помисли си Кавано и сърцето му лудо заби с нова надежда. Иска да ме накара да си мисля, че е скрила някого в дърветата със снайпер в ръка. Но няма нищо подобно. В противен случай щеше да знае къде е Прескот, без да пита, и че други в колата освен него няма.

— Измъкни това копеле навън!

— Не и преди да видя жена си.

С нетърпеливо изражение Грейс вдигна ръка от едната патерица и махна на някого, скрил се в развалините на параклиса.

В светлината на фаровете изникнаха две фигури и едната побутна другата. Бутащата фигура бе на висока и яка жена. С изключение на това, че късата й коса бе тъмна — за разлика от русата на Грейс, — двете жени си приличаха поразително по ръст и физика, може би защото принадлежаха към една и съща женска спецгрупа.

Лицето, което побутнаха, бе Джейми. Ръцете й бяха вързани пред тялото й. Тя залитна и потръпна като че от болка. Когато вдигна лице, Кавано видя по него кръв. Гневът накара мускулите му да пламнат. Искаше му се да изкрещи.

— Извлечи Прескот навън! — отново заповяда Грейс.

Кавано отиде до дясната врата и погледна дали Прескот е изпълнил заповедта. Металният флакон стоеше на седалката. Измъкна Прескот от колата и го блъсна с такава сила на земята, че той изстена.

Без да го жали, Кавано го вдигна на крака и го тръшна на земята пред колата. В светлината на фаровете, пред очите на Грейс и на съучастничката й, Кавано го срита няколко пъти отстрани, усещайки как обувката му попада в твърдата преграда на бронежилетката. Макар да предпазваше жизненоважните му органи, Прескот все пак щеше да почувства ритниците. Той отново изпъшка. След четвъртия ритник се претърколи и се спря свит на топка.

— Ставай! — изрева Кавано. — Да не мислиш, че ще те мъкна на гръб чак догоре?

Кавано откачи големия нож от джоба си, отвори го и сряза лентата около глезените на Прескот. После сгъна ножа, закачи го пак в джоба си и вдигна Прескот на крака с такава сила, че главата му едва не се откъсна. Кавано застана зад него, придържайки го за раменете да не се клати.

— Искаше го, ето ти го — каза той на Грейс.