Дейвид Морел - Единственият оцелял

— Когато Карен е изготвяла новата самоличност на Прескот — предположи Кавано, — не би избрала някое необичайно име. Да не се набива на очи. Нито пък такова, което би свързвало Прескот с предишния му живот по какъвто и да било начин.

Хората от групата като че оклюмаха още повече.

— Освен ако Карен не е имала лошо чувство за Прескот — добави той.

Всички отново наостриха уши.

— Ако Карен е разбрала, че е в опасност — заобяснява Кавано, — може да е избрала за Прескот такова име, което да ми подскаже нещо и така да ме отведе при него.

— Теб ли? — попита един от агентите.

— Тя имаше всички основания да вярва, че ще подгоня всеки, който й стори някакво зло.

— Толкова близки ли бяхте?

— Двамата с брат й служехме заедно в Делта Форс. Той умря в ръцете ми.

Всички се смълчаха.

Кавано отново насочи вниманието си към списъка.

— Името му беше… — Кавано почука с пръст върху едно от имената. — …Бен.

Ръдърфорд се приближи и надникна през рамото му.

— Бенджамин Крамър.

— Кармел Хайландс — добави Кавано.

Той си спомни как бе отбил по един път към Хайландс и бе попитал какво означава името. „Малка община, разположена на нос, вдаден в океана“, му бе отговорил тогава Прескот равнодушно. Копелето живее там, помисли си Кавано. Без да знае, се е намирал само на няколко крачки от дома на Прескот.

— Мислиш ли, че наистина може да има връзка — попита го Ръдърфорд с тон, от който си пролича, че ужасно му се иска да има. — Може да е просто съвпадение.

— Отначало не го забелязах, защото Бен много рядко използваше официалното си име. Винаги се наричаше Бен. Прескот обаче нещо не обича съкратените имена. Още първия път, като се запознавахме, той изрично настоя да му викам Даниъл, а не Дан, а когато създал самоличността на Джошуа Картър, инструкторът ми каза, че името му било не Джош, а Джошуа. На този списък доста от хората се назовават със съкратени имена. Ето — Сам, Стив, Дик. И на този фон Бенджамин звучи ужасно официално.

— Да кажеш нещо за фамилията му Крамър? — попита го един от агентите.

— Преди автомобилната катастрофа, която я прати на инвалидна количка, Карен беше сгодена за един тип, който се казваше Крамър. И когато мръсникът разбра, че уврежданията й са трайни, той развали годежа. Бен казваше, че единственото хубаво нещо от катастрофата било, че я е отървала от женитбата с Крамър.

— Дайте тогава да видим адреса — каза Ръдърфорд. — Кой познава Хайландс?

— Леля ми живее там. — Една от жените детективи грабна телефона.

Ръдърфорд се обърна към един от останалите детективи.

— Във вашия участък има ли подробни карти на населените места в него?

— Компютърна програма и сателитна снимка в интернет.

— Дайте тогава да видим точното местоположение на къщата.

Иззвъня телефон. Един от детективите го вдигна и Кавано се заслуша с надежда, но също и със страх, че може да го викат от болницата, но се оказа за друго нещо.

Друг детектив сложи в компютъра някакъв компактдиск. На екрана се появи карта на улиците в Кармел Хайландс. Детективът натрака адреса.

— Ето. В края на този рид. Точно над океана.

Увеличената сателитна снимка показваше покривите на къщите, вида растителност около тях, както и контурите на улиците. Детективът увеличи образа на къщата, която ги интересуваше.

— Голям имот — отбеляза Кавано.

— В Хайландс повечето са от акър нагоре.

— Голяма къща.

— Ако я сравним със сенките на околните къщи, тя май е само на един етаж.

Жената детектив свърши разговора с леля си и остави слушалката.

— Там всички се познават. Когато този тип се нанесъл, тя му занесла кошница с плодове за добре дошъл. Бил дебел и малко дръпнат. Казал й, че бил на диета. Не трябвало да яде плодове заради фруктозата в тях. Точно тази дума употребил — фруктоза. И след това тя го видяла няколко пъти. Направило й впечатление, че е много отслабнал. Избръснал си главата. Пуснал си брадичка. Каза още, че къщата му се виждала от нейната и прозорците й светели.

— В един и половина посред нощ? — учуди се един от агентите.

— Може да оставя светнато, когато излиза.

— Или пък си събира багажа — каза Ръдърфорд, грабвайки телефона, — което ще рече, че нямаме никакво време.

Изправен на нокти от напрежение и недоспиване, Кавано стоеше зад една от трите полицейски коли, оформящи барикада в началото на тъмната уличка. Безпокойството му за Джейми растеше: той бе телефонирал в болницата, преди да тръгне насам, но все още никой не знаеше какво е състоянието й. С помощта на бинокли за нощно виждане застаналите до него Ръдърфорд и екипът му оглеждаха къщите наоколо, за да насочат накрая вниманието си към тази в края на пресечката. Кацнала на ръба на скалата, ниският й силует би се виждал прекрасно на фона на океана зад нея, ако не бе ярката светлина на всички външни лампи в имота. Няколко прозореца също светеха.