Дейвид Морел - Единственият оцелял

До този момент в неопреновия костюм му бе приятно топло. Но потта, избила изведнъж от всичките му пори, вдигна температурата му до такава степен, че му се стори, че се намира в сауна. Едва ли не замаян от горещината, той рискува да пусне пушката с дясната си ръка, за да дръпне ципа на костюма. Положението обаче не се промени кой знае колко.

В приземния етаж на Карен той си бе помислил, че е изпитал цялата мощ на хормона, но сега миризмата едва можеше да се понася и той си даде сметка, че е нямал ни най-малка представа колко мощно е оръжието на Прескот. Краката му всеки момент щяха да откажат. Стомахът му се бе свил на топка и бе едновременно палещо горещ и леденостуден. Пулсът му се бе вдигнал до такива стойности, че му се струваше, че всеки момент ще припадне.

Една част от него настояваше веднага да се свие на пода и да се моли този кошмар да свърши. Друга част го караше да се върти все по-бързо и по-бързо, насочвайки пушката навсякъде и във всички посоки едновременно. Температурата на тялото му замъгляваше зеленикавите образи на предметите около него. Заобиколен отвсякъде от въображаема заплаха, без да вижда добре заради нарушеното зрение, той видя човек с пистолет, който се целеше в него от коридора, водещ за спалнята. Малко остана да дръпне спусъка, но разбра, че това е просто сянка и именно тази сянка бе накарала хората от SWAT да се избият.

Единственото предимство на Кавано беше, че той вече бе опитвал действието на хормона и знаеше какво да очаква. Но дори и при това положение, тъй като миризмата бе станала достатъчно силна, за да му се доповръща, в гърлото му започнаха да се надигат първите предвестници на жалки и измъчени хлипове. Трескавото повдигане на гърдите му караше пристъпите да идват и да се оттеглят, да идват и да се оттеглят и всеки път с все по-голяма сила, докато се превърнат в неистов писък, който той потисна, като се спусна по коридора към спалнята.

Нахлувайки вътре, той не посмя да мисли, не посмя да се поколебае, нито пък се опита да си даде сметка за постъпките си.

В просторната спалня имаше голям и луксозен стол за четене, а до него — видеоигра. На стената срещу леглото бе монтиран голям плазмен телевизор, а до него — цяло табло с електроника. Вдясно от телевизора имаше плъзгаща врата, водеща в гардероба. Днес следобед Кавано бе надникнал в гардероба и бе видял провесените на закачалките маркови костюми на Прескот, а зад тях се виждаха прилежно подредените на редове тениски, пуловери и блузи — всичко от маркови и скъпи магазини.

Сега той избута бюрото от мястото му в единия край на стаята и го тресна във вратата на гардероба с такава сила, че счупи пръта, на който се държаха закачалките с костюмите. После бутна на пода таблото с електрониката, дръпна от стената телевизора и го счупи на пода. След като затвори вратата на гардероба и очисти стената от всички неща по нея, той бръкна в торбичката с патроните, извади от нея наушниците и си ги сложи. Треперещите му пръсти едва се справиха със задачата. Острата миризма бе толкова силна, че едва се сдръжаше да не се свие одве и да повърне. Ругаейки под нос, той отстъпи назад, вдигна пушката и стреля в едно място в стената на около половин метър от тавана. Едва удържал се на крака от мощния откат, с който неудържимо треперещото му тяло малко остана да не се справи, той изпита за миг задоволство, че полуизрязаната част се бе откъснала заедно със сачмите, когато патронът се е взривил. Също като миниатюрна граната, по-голямата част от гилзата, заедно със сачмите в нея, изсвистя към горната част на стената и се пръсна в нея, издълбавайки дупка колкото юмрук, в която част от сачмите проникнаха и се пръснаха като шрапнели. В дупката засия някаква призрачна бледа светлина.

Кавано тръсна рязко пушката, стиснал я за предната ложа, изхвърляйки гилзата и зареждайки нов патрон. Побеснял, той отново стреля в стената близо до тавана, целейки се в място на около половин метър вляво от първата дупка. Поредната миниатюрна граната сякаш изряза като с магическа пръчка още една такава дупка. И още една. И от всяка дупка започваше да струи тази бледа, призрачна светлина. „Ремингтън“-ът побираше четири патрона в пълнителя и един в цевта. Кавано бързо изстреля всичките пет, пробивайки още дупки в стената и постепенно слизайки по-надолу по нея. Силната миризма на кордит, изпълнила спалнята, някакси успя да надвие над отвратителната миризма на хормона. Треперещите му пръсти бръкнаха в торбичката за още патрони, заемайки се с почти непосилната задача да ги напъхат в отвора на пълнителя под пушката. Въпреки наушниците, той чу приглушените писъци зад стената точно преди отново да поднови стрелбата.