Дейвид Морел - Единственият оцелял

Той свали мерника по-надолу, някъде на около метър и половина от тавана. Прескот запищя още по-силно, но това не спря Кавано да зареди и пак да стреля, дупчейки стената. От дупките струйна още по-ярка светлина. Спалнята се изпълни с гъст синкав дим. Зареди! Огън! Зареди! Огън! Сега Кавано премести мерника на около метър и половина над пода. Крясъците на Прескот идваха оттам, където се бе скрил от непрекъснато слизащите надолу дупки и се бе притиснал в пода.

— Мислеше, че ще ти повярвам, че си изчезнал? — викна Кавано.

Страхът и наушниците на ушите му правеха гласа му да долита като че ли някъде отдалеч.

— Да, ама видях камерите пред къщата ти!

Кавано зареди помпата и продупчи още една дупка в стената, внимавайки да не слиза по-ниско от метър и половина над пода, принуждавайки Прескот да лежи долу като залепен. Из въздуха отново се разхвърчаха мазилка и трески. От дупката пак струйна бледата светлина.

— Толкова много камери! — Ревът на Кавано бе направо първобитен. — На камерите им трябват монитори! А къде са мониторите?

Кавано проби още една дупка в стената, усещайки как хормонът още малко и ще го накара да се подмокри.

— А къде е големият гардероб, в който се влиза и е тъкмо за къща, голяма колкото тази?

Кавано напомпи и отново стреля. Светлината от мониторите се засили и накрая се видяха и самите монитори, наслагани на редове покрай лявата стена, където изстрелите не можеха да ги засегнат.

— Сигурно не е било трудно да се направи стена в големия гардероб! Нещо, което да завърташ на ос и да го заключваш от другата страна.

Кавано отново дръпна спусъка. Знаеше, че съседите ще чуят стрелбата и ще се обадят на полицията. Не го беше еня. Докато полицията дойде, той щеше да си свърши работата.

— Как го направи, с помощта на вана от оня паркинг? С него ли пренесе строителните материали? — Пушката в ръцете на Кавано отново ревна. — На съседите ти изобщо не им е хрумнало, че разделяш гардероба на две. Полици за мониторите! Вентилационна система, включена към главната! Легло! Любима храна! Преносима тоалетна! Също като едно време, а? Тогава си бе направил бърлога! Сега пак си се наврял в бърлога!

Кавано дръпна спусъка и проби дупка в средата на стената. Светлината от мониторите вече беше толкова силна, че пречеше на очилата му за нощно виждане. Той ги вдигна на челото си.

— Всички толкова се шашнаха от големия ти телевизор на стената, че на никого не му дойде наум, че се криеш зад него. Някой и друг ден по-късно, когато полицията спреше да те търси, щеше да се измъкнеш от къщата по мръкнало, да откраднеш някоя кола и да се озовеш в Сан Франциско, преди още да са разбрали, че колата я няма. Никой нямаше да направи връзката с теб, особено пък след като си избършеше отпечатъците от нея, както съм те учил.

От ръцете и лицето на Кавано капеше пот, докато дръпна спусъка за последно и започна да зарежда отново.

В същия момент откъм дупките затрещя автоматична стрелба и сред лудешки писък на разлетели се на всички посоки куршуми Кавано се хвърли на пода. Секунда затишие, после втори откос тропоса стената над главата му. Разхвърча се мазилка и го посипа с парчета и бял прах. Това е оръжието на Роберто, мина му през ума. Откосът закачи и горната табла на леглото, мигом превръщайки я в трески. Загърмяха лампи и крушки, издрънчаха счупени стъкла от снимките по стената. Кавано успя да надигне глава и съзря проблясващата цев в една от дупките до пода.

Стрелбата изведнъж спря. На Кавано му се стори, че чува приглушена ругатня, чегъртане по метал, сякаш някой се мъчи да отстрани заял патрон. В следния миг онова, което бе останало от стената, цъфна на две и мускулестото тяло на Прескот влетя с рев в спалнята. Бе гол до кръста, с изключение на бронежилетката. Потта по мощните му ръце и голия череп блестеше на светлината на мониторите зад гърба му. В приглушената светлина на спалнята очите му светеха като фенерчета. Острите контури на челюстта и брадичката излъчваха яростта на сгащен натясно хищник. Захвърляйки оръжието си в движение, той прескочи счупения телевизор и се хвърли към Кавано. Ударът бе толкова силен, че му изкара въздуха от дробовете. Бронежилетката допълнително подпомогна удара до такава степен, че съзнанието на Кавано започна да се замъглява. После мощните ръце на Прескот го стиснаха за гърлото и нервната му система получи още един удар. Без да може да си поеме дъх, Кавано усети как костите в гърлото му се огъват навътре, готови всеки момент да се счупят. Вдигна ръце и нанесе едновременен удар и по двете уши на Прескот, който изрева от болка и падна назад.