Патриша Хайсмит - Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Стига, Греги, стига — извика Ники и падна върху него на колене. — Ох! Грег!

Робърт ги погледна — Грег продължаваше да размахва ножа с вяли движения и със затворени очи, а Ники седеше върху краката му и се държеше с едната ръка за гърлото.

— Боби! — извика някак изненадано тя и се обърна с лице към него.

Тогава Робърт видя кръвта, която бликаше между пръстите й. Ръката на Грег се отпусна и ножът издрънча на пода.

— Удари ли те, Ники? — Робърт коленичи до нея и дръпна пръстите й от гърлото. Кръвта бликаше на тласъци от шията, малко под ухото.

— Боже мой — промълви Ники. — О, боже мой.

Робърт я хвана за рамото и притисна шията й точно над ключицата. Това никак не помогна, тъй като кръвта шуртеше по-отвисоко. Сигурно е сънната артерия, помисли си Робърт. Видя раната — приличаше на малки устни, от които блика яркочервена кръв. Робърт си свали връзката, но в следващия момент осъзна, че не знае как да направи от нея турникет. Смачка носната кърпа на топка, постави я върху раната, уви вратовръзката около врата и я завърза здраво, толкова здраво, колкото му се струваше безопасно. Кръвта не спря да тече.

— Боби… Боообиии… помогни ми! — изстена Ники.

Робърт се изправи и видя, че коленете му са плувнали в кръв. Грабна телефона. Още щом чу гласа на телефонистката, каза:

— Трябва ми лекар незабавно. Гърсетър Роуд. Форестър, името е написано на пощенската кутия… — Трябваше да загуби още пет секунди с глупави обяснения — какъв е цветът на къщата, какво е разстоянието от магистралата до отклонението.

Ники се беше свлякла на пода и лежеше там с полуотворена уста. От турникета имаше полза, помисли си той, защото кръвта не шуртеше толкова силно. А може би не й беше останала много кръв за губене. Притисна с пръсти носната кърпа и освободи другата страна на врата й от турникета. Стори му се, че Ники е припаднала. На пода се беше образувало ужасяващо езеро от кръв, която бе обагрила единия кран на килима в наситено тъмночервено. Потърси пулса на лявата й ръка и най-напред му се стори, че е спрял, след това го усети. Беше много слаб.

— Ники!

Тя не реагира. Робърт натисна няколко точки по врата й близо до раната и под нея. Кръвта беше силно намаляла и сега изтичаше на слаби тласъци. Той притисна краищата на раната. Безполезно бе.

— Ники?

Устните й бяха леко разтворени. Очите и изглеждаха безжизнени. Докосна с палец бузата й, клепача й, по ужасът и уплахата, които изпита, го накараха да отдръпне ръка. Скочи на крака, свали си бързо сакото и видя, че по ризата му, близо до левия ръкав, също има кръв. Издърпа Ники до червеното канапе и подпря на него главата и раменете й. Главата й увисна надолу.

— Ники? — Пак грабна китката й. Пулсът й беше спрял напълно. Опита на другата ръка. Между гърдите й се появи кърваво петно, което приличаше на разцъфнало алено цвете на фона на бялата копринена риза с перлено копче по средата. Беше мъртва. Робърт се изправи, без да отмества поглед от нея. Ръцете й лежаха на пода, с обърнати нагоре длани, в поза, която изразяваше очакване или примирение.

За момент Робърт изпита паника, желание да побегне, да изкрещи. След това погледна Грег и без да се замисля какво прави и защо, се наведе и се заслуша внимателно, докато чу дишането му. После се изправи, отиде до телефона и бързо набра номера.

— Джак! Джак, ела тук, моля те… Благодаря ти… Сега не мога да ти обясня. — Затвори телефона и закри лицето си с длани. Гласът му бе станал писклив. Беше се обадил на Джак само защото Джак бе най-близо. А когато Джак влезеше… Робърт си го представи как се спира сепнат на прага, представи си израза, с който ще погледне Ники, Грег и след това него, и за момент ще си помисли, че Робърт Форестър се е проявил, пак се е проявил. За момент Робърт щеше да види именно това върху лицето му.

Робърт свали ръце от лицето си. Тръгна към вратата, за да излезе навън, но ослепителното слънце го накара да спре. Повече не погледна към Ники, но накъдето и да погледнеше, цветът на ризата и на панталона й се бяха запечатили като черно-бял мотив в крайчеца на окото му. Ножът лежеше близо до краката му и по него нямаше, или поне той не виждаше, нито едно петънце кръв. Наведе се, за да го вдигне, след това спря. Не го докосвай, каза си той, не го докосвай.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4137

Издание:

Патриша Хайсмит

Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

Американска. Първо издание. Литературна група — 04/95366/75531/5637–99–88