Патриша Хайсмит - Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

Робърт падна тежко на няколко метра от колата си. Грег го дръпна грубо за лявата ръка и Робърт извика от болка.

— Не го пребивай! — каза Ники през смях. — Искам да си поговоря с него.

Робърт успя да се изправи. Бузата го болеше, сякаш се готвеше за нова, много по-страшна болка, а лявото му ухо пищеше от нанесения удар. Грег няма да го докосне втори път, зарече се Робърт, а и първия път беше успял само защото бе с гръб към него. Грег бе толкова пиян, че трябваше да се движи непрекъснато, за да не падне. Робърт тръгна към къщата, за да вземе и другия куфар.

— Чакай малко — извика Ники.

Робърт взе куфара и излезе. Грег се беше качил на верандата и се мъчеше да нацели рамката на врата. Нека влязат, помисли си Робърт, там вече нямаше негови вещи. Ники тръгна след Робърт. Той отвори вратата на колата и сложи куфара изправен на пода. Изведнъж отвътре се чу трясък. Робърт хукна към стъпалата. Сега се чуваше дрънчене на счупено стъкло.

— За бога, престани! — извика Робърт, когато прекрачи прага.

Грег беше в кухнята. Пред камината лежеше преобърнат стол. Робърт се наведе, за да не го удари чинията, която Грег хвърли по него.

— Летящи чинии! — изпищя Ники и се запревива от смях.

За момент Грег спря като зашеметен или може би се чудеше какво още да грабне от кухнята.

— Еее — изкиска се Ники и погледна Робърт, сложила ръце на кръста. Люлееше се от кръста надолу и с ханша си описваше кръгове, сякаш правеше гимнастика в пияно състояние. — Нали помниш какво казваше за мен, Боби? Как изпивам бутилката и падам. Такова ми било пиянството и сега може би така и ще стане.

Робърт направи няколко крачки към кухнята и каза:

— Губиш си времето, Грег. Всичко това не е мое.

Грег се обърна и застана с гръб към мивката. В момента не правеше нищо може би защото не виждаше нищо, което да счупи. Беше хвърлил няколкото чинии, оставени на плота.

Телефонът иззвъня.

— Не му обръщай внимание — каза Робърт на Ники. Отпуснала надолу глава, Ники вървеше към камината някак лениво, сякаш размишляваше.

Робърт събра по-големите парчета от счупените чинии, защото имаха вид на потенциално оръжие, и ги хвърли в камината. Телефонът продължаваше да звъни.

— Вдигни го, Боби.

— Няма значение, знам кой е — каза Робърт. Ако бяха Нилсънови, можеха да почакат, а ако се обаждаха от болницата, знаеше какво ще му кажат.

— Аз съм! — каза Ники с широка усмивка, като сграбчи телефона. — Ало? Кой?… Разбира се. Боби? Една мадама.

Робърт взе слушалката.

Обаждаха се от болницата. Докторът издъхнал спокойно преди петнадесет минути, в единадесет и половина.

— Вие не сте негов роднина, нали, мистър Форестър?

— Не съм. Но мисля… снощи беше дошъл един негов братовчед, възрастен човек. Някой каза, че му е братовчед. Не му знам името. — Няколко души бяха идвали на посещение в болницата, сред тях Джордж и Ирма, съседите, но докторът, изглежда, нямаше близки роднини.

— Да, разбирам. Просто вие идвахте в болницата най-често и затова питах вас.

— Благодаря ви, че се обадихте — каза Робърт и затвори.

— Какво, лоши новини ли? — попита Ники.

Грег идваше бавно от кухнята и на лицето му отново се бе появила глуповатата усмивка. Робърт се изпъна и премигна с очи, сякаш Грег бе призрак, в чието присъствие трябваше да се убеди. Не можеше да прецени какво ще предприеме Грег — дали ще се нахвърли върху него, или ще го подмине; изведнъж видя нож в дясната му ръка, която висеше отпусната надолу — беше малък, но остър кухненски нож.

— Лоши новини ли, Боби? — повтори Ники въпроса си.

— Докторът е починал — каза Робърт.

Грег спря и ръката, с която държеше ножа, остана леко вдигната. Беше само на метър от Робърт.

— Без ножове, Грег. Да не почнете да се правите на гангстери? — смееше се Ники. — Искам да видя бой.

— Починал? — каза Грег. — Лъжеш.

— Обади им се и ги попитай. — Робърт ядосано посочи телефона с болната си ръка.

— Ако е така… ти го уби! — Лицето на Грег стана свирепо. Вдигна ножа.

Робърт приклекна и улови Грег през кръста. Грег падна по гръб. След това Робърт усети за момент ръцете на Ники върху раменете си, чу я как извика: „Урааа! А сега престанете!“ — но Грег лежеше заклещен между коленете му и Робърт го удари два пъти в зъбите, след което Грег го събори и лицето му се ожули в пода. Миг след това Робърт усети как острието на ножа се допря до кръста му. Дясната ръка на Грег беше останала свободна и с нея той се опитваше да забие ножа. Робърт го удари с опакото на дясната си ръка и с усилие се изправи на крака.