Патриша Хайсмит - Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Какво толкова ужасно съм направил, да го вземат дяволите?

— Ти си такъв мръсник, че не можеш и да се досетиш! Опропасти ми живота, нищожество с нищожество! И аз ще се постарая да опропастя твоя, помни ми думите. — Тя запали и щракна запалката. — Знам как да си връщам, не мисли, че не знам. Нищожество — каза тя с нисък глас и докато събираше сили, започна да се поклаща неспокойно. След това вулканът изригна отново. — Само да беше чул как се карахме с Ралф цяла нощ! Той иска развод, иска да заведе дело срещу мен, ясно ли ти е? И тогава какво ще стане с мен? Ще ме пишат и във вестниците, защото Ралф го иска. Няма да им плати, за да не пишат. Знаеш ли колко пари има той?

— Добре, добре — изкрещя Грег. — Какво, по дяволиите, искаш от мен?

— Първо ще отидеш в полицията и ще си вземеш думите назад — всичко онова, което си казал за мен. Взимай си проклетото палто или сако и да тръгваме — каза тя, врътна се леко встрани и направи няколко крачки.

Грег я гледаше как хвърля сърдити погледи към вещите в стаята.

— Виж, Ники, не мога…

— Не ми казвай какво можеш и какво не можеш! Хайде да тръгваме. Отиваме в Ритърсвил — ти го знаеш къде се намира.

— Ники, вече изгубих работата си. Какво искаш още?

— Работата ти? Скапаната ти работа? Ако мислиш, че само това ще изгубиш! Хайде! — Тя тръгна към вратата.

Грег стоеше като закован и дишаше тежко. Тя отвори вратата и се обърна към него, с ръка на бравата.

— Няма да дойда — каза бързо той.

— О, така значи! — кимна подигравателно тя. — Нямало да дойде. Добре, стой си тук. Аз ще говоря вместо теб. — Обърна се към вратата.

— И ти няма да отидеш! — каза Грег, сграбчи едната й ръка и я изви.

Тя политна назад към мивката в кухненския бокс и за момент го погледна с широко отворени и уплашени очи, но веднага след това се втурна напред към вратата.

Грег се пресегна, хвана я с едната ръка през гърдите и я заклещи с гръб към него. Тя започна да маха с юмруци, но това не продължи дълго. Грег хвана едната й китка и я стисна толкова силно, че тя се укроти.

— Добре — каза задъхана тя. — Добре, тогава ще го напишеш. Ще седнеш и ще го напишеш. — Освободи китката си. — Дай един лист.

Той извади покорно тетрадка, намери химикалка сред дузината моливи, които държеше в чаша на кухненската етажерка.

— Какво да напиша? — Грег седна на леглото и придърпа масичката за бридж пред себе си.

— Напиши, че не е вярно, че си спал с мен в Ню Йорк. Напиши и че съм ти дала пари, за да можеш да се върнеш в Пенсилвания.

— Коя дата сме днес?

— Тридесет и първи май.

Грег написа датата и продължи:

„Не е вярно, че…“

Спря.

— Ръката ми трепери. Трябва да почакам — промърмори той. — Божичко, защо няма нищо за пиене тук?

— Имам нещичко в колата. Ако смяташ, че ще ти помогне… — Ники излезе.

Клаксонът изсвири пронизително и Грег чу как Ники изруга: „По дяволите!“ После бутилката се удари в метал и издрънча. След това мисис Ван Влийт каза нещо с тънкия си жаловит глас.

— Добре, ще му кажа — отговори Ники. Грег отиде до прозореца.

Мисис Ван стоеше на задната веранда, от вътрешната страна на мрежестата врата.

Ники се качи с бутилка „Уайт Хорс“.

— Хазяйката ти иска да говори с теб.

Грег приглади косата си с длани и слезе долу. Мисис Ван тъкмо се прибираше вътре, но когато го чу да идва, се обърна.

— Искали сте да говорите с мен, мисис Ван.

— Да, Грег. — Тя се изкашля. Говореше с него през мрежестата врата. — Исках да ти кажа, Грег, че бих предпочела… че ще бъде по-добре да си намериш друга квартира, като изтече месецът.

— Добре, мисис Ван, разбирам.

Грег си плащаше наема на петнадесето число всеки месец, но този път бе прескочил с две седмици. Значи имаше още две седмици, през които да си намери друга квартира.

— Съжалявам, Грег, но смятам, че така е редно — каза тя меко, но устата й застина в твърд израз. Погледна колата на Ники, след това прозорците на апартамента му, с вдигната възмутено нагоре брадичка.

— Веднага ще ви платя наема, мисис Ван, и ще се постарая да се изнеса преди петнадесети — каза Грег, като смяташе, че се държи много възпитано и повече от справедливо. Но мисис Ван отвърна със студен тон:

— Много добре. — И се прибра.

Грег изтича нагоре по стълбите.

— Божичко! — каза той. — Хазяйката ми иска да се махам.

— Изненадан ли си? — Ники седеше в креслото с чаша уиски в ръка.

Грег взе бутилката от плота и си сипа солидно количество. Отпи няколко глътки, преди да се обърне с лице към нея. След това се върна при листа върху масичката. Знаеше какво трябва да напише, но самото писане му отне доста време. Изписа и двете страни на листа и се подписа с трите си имена — Грегори Парчър Уинкуп. Ники стана на дпа пъти, за да долее уиски в чашите, и сега си тананикаше — изглежда настроението й се беше оправило.