Патриша Хайсмит - Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Готово ли е? Прочети ми го — каза тя.

Грег го прочете и когато свърши, Ники каза:

— Не звучи много гладко, но е в твой стил. Чудесно е.

Грег си сипа още една чаша, взе една бучка лед от формичката, която Ники бе оставила на плота, и я пусна вътре. Чувствуваше се по-добре. Още една-две чаши, и всичко това нямаше да го тормози толкова.

— И какво прави мистър Форестър днес? — попита Ники.

— Откъде да знам? — Грег седна на леглото и се облегна на възглавницата-. — Сигурно празнува залавянето ми.

От устата на Ники се чу нещо средно между смях и сумтене.

— Докторът — онзи от Ритърсвил, може да умре — каза Грег. — Лоша работа.

— Ммм… Приятел на Боби ли е?

— Изглежда.

— На Боби все това му се случва.

— Какво?

Все някой умира. Едно време само за това говореше, докато не му казах да отиде на психиатър и да млъкне. Как някой умира. За смъртта.

Грег се надигна.

— А защо трябва ние да говорим за това? Форестър не е умрял. Нищо му няма.

— Хич не бери грижа за него. — Ники се беше отпуснала в голямото кресло, изглеждаше сънена. Устните й леко се усмихваха.

— Ако този доктор умре, казаха, че ще ме обвинят в убийство.

— Убийство? — Очите на Ники се поотвориха. — Няма ли да бъде непредумишлено убийство?

— Не. Убийство. — Грег допи уискито си и се загледа в празната чаша. Усмихвайки се вяло и уплашено, той стана и взе бутилката. Когато се обърна, погледът на Ники беше насочен към него.

— Убийство — повтори той.

— Добре де, чух.

Грег погледна изписания лист и се замисли дали би могъл да не го покаже на полицията. Дали Ники ще му има доверие да го занесе сам? Съмняваше се. А и щеше ли да има някаква полза от това при положение, че и бездруго ще го обвинят в убийство?

— След малко ще те закарам до полицията, за да им го занесеш — каза Ники и кимна с глава към масичката за бридж. — Не трябва ли и бездруго да се явиш там?

— Не, само да им се обадя по телефона.

— Нищо, ще отидем. Заедно. Но преди това да се обадим на мистър Форестър и да го видим как е. — Ники се изправи с малко несигурни движения, но лицето й беше весело и усмихнато.

— Защо трябва да му се обаждаме?

— Защото искам. Далече ли е оттук?

— На около петнадесет мили.

— Само толкова? Дай ми номера му.

Грег се замисли за момент и откри, че още го помни.

— Милтън, шест, деветдесет и четири, деветдесет и едно.

— С централата ли трябва да се свържа?

— Ами да, свържи се. — Грег я гледаше неспокойно. Сигурно е пила цяла нощ, помисли си той.

— Милтън… Милтън — казваше Ники на телефонистката. — За пръв път ли го чувате? Милтън, шест… Как беше по-нататък, Грег?

Грег повтори номера и Ники повтори след него, после го погледна и каза:

— Милтън или Милтаун — има ли някаква разлика? Ало? Боби? Обажда се любещата ти съпруга… От Хъмбърт Корнърс, страшно весело местенце, и съм с Грег… Да, и се чудехме, дали не искаш да дойдеш на закуска. — Изкикоти се.

Грег направи няколко крачки из стаята и се запъти към мивката, където си доля още малко уиски.

— Ааа… зает си. Но не твърде зает, надявам се. Искаме да те видим, нали, Грег?

Бавно и тъжно Грег поклати глава.

— Грег казва „не“, но аз казвам „да“… Еее… Сега пък от какво бягаш, Боби? — Попита тя през смях. Дръпна слушалката от ухото си, чукна вилката няколко пъти, след това остави телефона.

— Затвори. След малко ще опитам пак — каза тя и намигна на Грег. — А междувременно ще звънна на мъжа си и ще му кажа… ще му кажа за ей това — каза тя и посочи листа върху масичката за бридж.

Ралф не беше вкъщи. Ники опита и друг номер, където смяташе, че ще го намери, но Ралф не беше и там. Това я ядоса.

Ники се обади в десет и след като затвори телефона, Робърт отиде да доизмете балкона — едно от последните задължения, които му оставаха, преди да напусне къщата. Метеше бавно, защото ръката го болеше. Откакто снощи му смениха превръзката в болницата и пукнаха коричката от пеницилин, който докторът му беше сложил, усещаше непрекъсната болка. Виеше му се свят или може би бе изпаднал в лек унес. Имаше чувството, че обаждането на Ники е някакъв сън. Изглеждаше толкова странно, толкова невероятно тя да е в апартамента на Грег в Хъмбърт Корнърс, пияна в десет часа сутринта — заедно с Грег при това, който по всяка вероятност също беше пиян и весел.

След като свърши на горния етаж, седна на канапето с чаша кафе. Телефонът отново иззвъня, но Робърт не се пресегна да го вдигне. След като иззвъня десет пъти, си помисли, че може би не е Ники, и го вдигна.