Патриша Хайсмит - Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Добре, Алекс. Виждам, че моментът не е подходящ за разговори.

— Прав си. Дочуване, Грег. — Затвори.

Грег остави телефона и се обърна към баща си. Баща му продължаваше да гледа намръщено и в лицето му имаше повече укор, отколкото съчувствие — беше съвсем явно.

— Е, добре, уволни ме — каза Грег. — Мога да си намеря и друга работа.

Сетне и двамата млъкнаха. Мълчанието на баща му го ядоса. Сякаш онова, което се въртеше в главата му, беше прекалено срамно, за да бъде изречено на глас. Грег погледна часовника си и видя, че е само осем без десет. Денят щеше да бъде безкраен, освен ако не проспи част от него. Яд го беше, че баща му не си тръгва.

В осем телефонът отново иззвъня. Този път беше Ники и Грег беше толкова изненадан, че за момент дъхът му секна.

— Идвам, за да се видим — каза Ники. Тонът й не беше сърдит, не беше и дружелюбен, а просто рязък.

— Разбира се, Ники. Откъде се обаждаш?

— Хъмбърт Корнърс. От уличен автомат. Как да стигна до вас?

Грег й обясни със заекване и видя как баща му се надигна и го погледна разтревожено.

— Откъде разбра, че съм тук? — попита Грег.

— Обадих се в полицията. Съвсем просто — отговори Ники и нещо в гласа й подсказваше, че е изпила няколко чашки. — Ще се видим след малко. — Затвори.

— Кой ще идва? — попита баща му.

— Ники Юрген — отговори Грег. — Тази, за която ти говорих — бившата жена на Форестър. В Хъмбърт Корнърс е.

— Ще си вървя — каза баща му и се пресегна за сакото си, което лежеше на облегалото на стола.

— Е, хайде сега! Тя е много симпатична. Искам да те запозная с нея. Много неща ще ти станат ясни, ако…

— Не, Грег.

— Имам нужда от теб, татко. Наистина. Ще е по-добре, ако останеш.

— Майка ти също има нужда от мен.

Грег се отказа да го увещава — нямаше смисъл. А и може би така беше по-добре, помисли си той. Не се знаеше на Ники какво може да й дойде наум. Баща му отново му напомни, че трябва да се обади в полицията. Грег го помоли да целуне майка му от него, след това баща му изчезна надолу по стълбите и моторът на колата му забръмча. Не беше изминала и една минута, когато по алеята профуча кола и спря със скърцане върху чакъла. Сигурно са се разминали с баща му на улицата. Грег надзърна през прозореца и видя как Ники слезе от черната си спортна кола и затръшна вратата й. Погледна нагоре, видя го и тръгна към вратата без поздрав или усмивка. Грег изтича по стълбите, за да й отвори.

— Здравей — каза тя. — Надявам се, че си сам.

— Разбира се, Ники. Качвай се.

Тя тръгна напред и когато Грег влезе в стаята, се обърна с лице към него.

— Хубава каша си забъркал, няма що!

— Слушай, Ники, ако си поговорим и се разберем какво да кажем на полицията…

Ники се изсмя.

— Защото онова, което вече си им казал, е много малко, така ли? Още ли имаш за разправяне? Замислял ли си се как гледа мъжът ми на всичко това? Откъде-накъде ще разправяш на всеки глупак, когото срещнеш, че съм те издържала в Ню Йорк? Така ли ми се отблагодаряваш?

Грег погледна към прозорците, после отиде и бутна надолу стъклото на отворения. Ники говореше високо и в неспирен поток. Той не можеше да каже нищо. Беше очаквал, че тя ще се ядоса и разсърди, но не беше очаквал това, което виждаше пред себе си — Ники бе като вулкан и Грег разбра, че никога няма да може да я омилостиви, никога няма да я спечели отново на своя страна.

— Ти си най-долното копеле…

Прекъсна я. Тя само повиши тон и когато Грег отново се опита да я прекъсне, избълва с писклив глас нечленоразделен поток от безсмислени срички — сякаш наистина се беше побъркала — само и само да го заглуши. Говори за неговата неблагодарност, глупост, низост и пълно неуважение към нея. Грег започна да трепери — от яд и страх. Ники щеше да направи положението му още по-тежко. Вече била казала доста неща на полицията и съвсем не била свършила.

— Не ти ли е минавало през ум, че мъжът ми може да поиска развод? — изкрещя във фортисимо тя, довеждайки яростта си до връхната й точка. — Не ти ли е минавало през ум, че той смята да направи именно това? — Докато говореше, свиваше и разпускаше юмруци, разперваше встрани ръце като обезумяла и отново ги слагаше свити на хълбоците си. Беше с черните панталони, с които дойде в хотел „Съсекс Армс“ — втория и последен път, когато спа с него. Спомни си как му се усмихваше, колко самоуверен бе гласът й тогава. Сега очите й бяха кръвясали, червилото й се бе изтрило освен по крайчеца на устните.

Най-сетне Грег изкрещя през словесния й поток: