Патриша Хайсмит - Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

Грег си представи как Ники стои в приемната на участъка и настоява да влезе при него — а те, разбира се, няма да я пуснат, — представи си гласа й и стисна зъби. Тя ще трябва да почака до шест, седем или осем часа — докато баща му успее да намери пари, за да го освободят под гаранция. Тогава поне ще могат да поговорят насаме. Никак не му се искаше да говори с нея тук, в участъка, където непрекъснато се въртяха по десетина ченгета с наострени уши. Свали си връзката, пусна я на пода и се опита да заспи. Изведнъж се сети за Форестър и мисълта го порази като мълния. Беше си помислил за Форестър още щом го хванаха на автогарата, но сега, в тъмната килия, мисълта беше много по-мъчителна и го караше да се мята неспокойно върху коравото легло. В този момент Форестър сигурно вече знае, че той е затворен в Ритърсвил. Форестър сигурно злорадствува.

Но той беше спал с Ники на два пъти — да, на два пъти — и никой не можеше да го отрече. Даже и Ралф знаеше или поне го подозираше. Два пъти, и Ники щеше да дойде при него още много пъти, ако беше останал в Ню Йорк. За момент възтържествува. Но само за момент. Трябваше да се подготви, да обмисли как да се защити. Ще каже, че един-два дена не е бил на себе си. След това, когато осъзнал какво е направил и си дал сметка, че Форестър може да бъде обвинен в убийство, се поуплашил и не посмял да се върне. Решил да види докъде ще стигне играта. И тук Ники ще трябва да го подкрепи, да каже, че се е опитала да му помогне и му е помогнала. Форестър не само заслужава да бъде наречен убиец — веднъж, когато били на лов, му каза Ники, той действително убил човек. Дошъл един мъж в бунгалото им и ги заплашил, защото били убили много сърни, а Форестър му разбил главата с приклада на пушката, след което го заровил в горичката. Докато му разказваше случката, Ники плачеше от вълнение и сподели, че никога досега не била имала смелостта да каже на когото и да било, защото Форестър я бил заплашил, че ще я убие, ако си отвори устата. Грег се чудеше дали да каже на полицията за това убийство. Работата обаче беше там, че Грег не бе напълно сигурен дали Ники бе казала истината, а една лъжа срещу Форестър би могла да му навреди, вместо да му помогне.

Ники не се появи. Баща му дойде в шест и половина с удостоверение — или чек — за двадесет хиляди долара, необходими, за да пуснат Грег под гаранция. Беше донесъл и една вълнена риза на зелени и черни шарки — от старите ризи на Грег, която майка му намерила вкъщи, и чифт чисти светлокафяви работни панталони, които му бяха много големи, но Грег им се зарадва и отиде в килията да се преоблече. Липенхолц го нямаше. Всичко мина леко.

Баща му продължи да мълчи с каменно изражение дори когато с Грег останаха сами на тротоара пред участъка. Беше неделя и по улиците цареше мъртвило, сякаш всичко живо бе измряло — с изключение на полицаите в участъка, разбира се. Отначало баща му не можеше да си спомни къде е паркирал колата. След това, когато най-после се качиха в стария черен шевролет с две врати и изминаха една-две преки, го попита:

— Къде искаш да отидеш, Грег?

— У дома — каза Грег. — Господи! У дома, разбира се.

— У нас?

— У дома, казах. В Хъмбърт Корнърс, татко. Извинявай — добави той с нетърпелив тон. — Мислех, че знаеш. Естествено, че искам да се прибера у дома.

Няколко секунди мълчание, след което баща му каза:

— Тия две седмици не си имал особено желание да се прибереш, така че нямаше откъде да знам.

— Татко, моля те, недей започва. Много те моля.

— Знаеш ли какво ми е струвало да ти намеря пари за гаранцията? — каза баща му и му хвърли поглед през рамо. — Знаеш ли, че нямаше да мога да го направя, ако по една случайност мой приятел, адвокат, не се познаваше със съдията? Било несъвместимо със съдебната практика, казал съдията. Трябвало да стане в присъствието на петима души — областния прокурор, прокурора…

— Ох, татко, нали успя? Не ми се слуша всичко това.

— Може и да не ти се слуша, но мисля, че трябва да го чуеш. Какво преживях тази нощ, докато успея да набавя парите — и това е всичко, което имам — само и само да не лежиш в затвора!

Грег се сепна от треперещия глас на баща си и повече не възрази. Да лежиш в затвора, беше позор за цялото семейство. По-големият брат на Грег — Бърни, беше донесъл много огорчения на родителите си, тъй като не можа да се задържи на работа, не се ожени и накрая се пропи. В момента беше в Сан Диего, но какво правеше там, никой не знаеше и все едно, че беше умрял. Родителите му го бяха зачеркнали и бяха насочили всичките си надежди към него — Грег. Бяха стоварили прекалено голяма тежест върху него, помисли си Грег. Затова не можеха да се примирят с грешките му — каквито и да са те.