Патриша Хайсмит - Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

Грег не можа да чуе по-нататък. След това Липенхолц каза:

— Така ли? Това е интересно. Значи бившата мисис Форестър.

— Опитахме се да се свържем с нея по телефона. Не отговаря.

Липенхолц даде знак и един от полицаите, които бяха дошли с него, се приближи до Грег и извади от джоба си белезници.

— Това е напълно излишно — каза Грег и стана, готов да си тръгне.

— Дайте си тук ръката — отговори му полицаят.

Едната гривна се заключи около дясната ръка на Грег, а другата — около лявата ръка на полицая.

После се качиха в една кола и пътуваха дълго и в мрак до Ритърсвил. Само дванадесет мили — Грег знаеше, че са толкова, — но му се сториха двойно повече. Липенхолц и полицаите говореха за футбол и не му обръщаха никакво внимание. Пристигнаха в полицейския участък в Ритърсвил — по-потискаща и стара сграда от онази в Лангли. Там трябваше да отговаря на същите въпроси. Очакваше, че Форестър също ще е в полицията, и изпита известно облекчение, когато не го видя. И тук го попитаха дали той е стрелял в къщата на Форестър, но този път Липенхолц имаше и датите.

— В какво ме обвинявате? — недоумяваше Грег. — Защо се държите с мен така? — Беше все още с белезници, седнал, а полицаят до него стоеше прав.

Липенхолц избухна в смях и от устата му излетяха кълбета дим.

— Нападение с телесна повреда, нападение със средна телесна повреда и убийство, ако докторът умре.

— Убийство или непредумишлено убийство? — попита Грег.

— Убийство. Искали сте да улучите Форестър, а сте улучили друг човек, който може и да умре. Това е убийство, Уинкуп.

Грег почувствува как нещо в стомаха му се преобърна.

— Той още не е умрял.

— Още не е.

— И няма да умре от моя куршум — каза Грег. — Нали прочетох във вестниците. Ще умре от мозъчно сътресение.

— Точно така — подхлъзнал се е и е паднал — каза Липенхолц с отвращение. — Та значи отидохте в Ню Йорк — и какво стана след това?

— Отидох в хотел.

— Кой хотел?

— „Съсекс Армс“.

— Я да видим — каза Липенхолц и разгърна един бележник. — От седемнадесети до двадесети май. Разбрах, че сте получавали пари и, така да се каже, морална подкрепа от бившата мисис Форестър.

— Да.

— Дайте ми телефонния й номер.

— Не разбирам защо трябва да я безпокоите. Тя не е направила нищо.

Липенхолц само го погледна и се усмихна отегчено. Един от полицаите се изсмя. Около тях стояха пет-шест полицаи и ги слушаха.

— Дайте номера — повтори Липенхолц.

Грег го даде.

Този път им се обадиха. Липенхолц взе слушалката.

— Мистър Юрген? Мога ли да говоря с жена ви? Обаждаме се от първи полицейски участък в Ритърсвил… Много е важно… Да. Благодаря ви. — Отново погледна Грег и се усмихна, този път самоуверено.

Грег дръпна ръката на полицая, за да си вземе още една цигара. Неговите бяха свършили, но един от полицаите бе сложил почти празен пакет „Лъки Страйк“ на масата до него.

— Мисис Юрген? Обажда ви се следователят Липенхолц. Току-що хванахме Грегори Уинкуп… Да… Ами само преди няколко минути беше на автогарата в Лангли, така че съвсем не е умрял, мисис Юрген — усмихна се Липенхолц и намигна на един от полицаите, които стояха до него и слушаха. — Защо? Защото той казва, че е ваш приятел или че вие сте негова приятелка. — Докато слушаше, Липенхолц поотдалечи слушалката от ухото си.

От мястото си Грег чуваше гласа й, но не и какво казва. Липенхолц поклати глава и се усмихна на колегите си.

— Аха. Но вярно ли е, че сте му давали пари, докато е бил в Ню Йорк?… Хм. Дадохте или заехте?… Аха… Вижте… — Прекъснаха го. — Не мога да ви кажа, мисис Юрген. Надявам се, че няма да го направите. — Тонът му беше приятен. — Мисис Юрген, ще имате възможност… — Липенхолц погледна един от полицаите, поклати глава и въздъхна. Закри с ръка мембраната и каза: — На тази не можеш да й затвориш устата. — Сетне махна ръката си и добави: — Мисис Юрген! Всичко това е безкрайно интересно, но нас ни занимават конкретни въпроси от юридически характер. Може би ще е по-добре да дойдете в Ритърсвил и… Добре, в такъв случай ще трябва ние да дойдем при вас… Не, не мога, но в скоро време… Няма да забравим, уверявам ви. Дочуване, мисис Юрген. — Липенхолц затвори телефона и погледна Грег. — Ама и вие имате една приятелка, Уинкуп…

— Какво искате да кажете?

— Тя казва, че ви е дала пари, защото сте били без пукнат грош, но при условие, че ще се върнете в Пенсилвания и ще съобщите на полицията, че сте жив.

Грег подскочи на стола.