Христо Калчев - Ликвидирайте генерала

Бъстър Китън кимна. Той наистина слушаше внимателно, решен да изпълни всяко указание на плешивия доцент, който беше по-болшевик от Сталин, но си разбираше от работата.

— Повтори какво ти казах?

Бъстър се справи блестящо. Само тъп не беше този бандит.

Алексиев допи бутилката и стана.

— Откъде имате това прекрасно вино, разбойници такива?

— Не знам. Останало е от някакъв купон. Тук се пие само твърдо гориво. Докторе…

— Кажи?

— Сто долара добре ли са?… Нямам представа как вървят цените на визитациите.

— Глупости! — избухна доцентът. — Аз съм лекар, а не търговец на сирене… Виж, една бутилка от виното няма да ти откажа.

Бъстър Китън насила му набута всичките „Евксиноград“, реколта 87. Бяха единадесет.

— Пичове, ебаната полиция ми отне международния паспорт — започна Мазния. — Като че ли съм някакъв мошеник. Като Ганди… Или кой знае кой. Жорж Ганчев.

— Не си само ти — обади се президентът на банка „Славяни“. — Всички ни третират като държавни престъпници.

— Тия са луди, бе — скочи Мазния. — Ние сме финансовият мозък на държавата. Трябва да поискаме среща с министър-председателя.

— Поисках среща — отговори Скатов. — Ще ни приеме в присъствието на Генерала.

— Аман от тоя младок! — изпъшка Мазния. — Добре, ще се срещнем, а после?

— После ще му мислим, Мазен. Важно е да им внушим, че сме готови да играем в един отбор с тях.

В кабинета на Мазния нахлу Иван Конов от варненския клон на „Стопанска банка“.

— Господа! — прегракнал и превъзбуден каза той. — Току-що правителството обяви принудителен фалит на нашата банка!

Председателите на банките „Рустика“, „Прогрес“, „Кристал“, „Славяни“ и „Първа източна международна“ прекараха цяла нощ в умуване. Държавата ги разбиваше, нямаше никакво съмнение, че атаката срещу тях е целенасочена и масирана. От една страна, подпираше ги новосъздаденото чудовище „Сметна палата“, от друга — стопанските полицаи на Генерала. Правителството беше разбрало простата истина, че времето на Нерон Вълка и мутантите му беше безвъзвратно отминало. Силовите групировки отдавна се бяха скрили зад привидно частни банки и участваха във второ действие на оперетата „Гангстери с бели якички“. А главните действащи лица бяха именно те — банкери, брокери, дилъри и сановници на подземния свят. Искреното им желание беше да приберат оръжието завинаги, да разгонят дебеловратите тъпаци, да се превърнат от бандити в почтени бизнесмени, дори благотворители. Стига държавата да не им задаваше некоректния въпрос: „Как натрупахте капиталите си?“. Но държавата правеше именно това и все повече засилваше натиска. Парламентът промени Наказателния кодекс така, че всяка рекетьорска или мокра работа ставаше лудост, психическо заболяване. Създадоха мотоциклетния корпус „Сигма“, което, откъдето и да го гледаш, си беше чиста жандармерия. Животът на артистите-солисти, на рекетьорите и автоджамбазите ставаше ад. Удариха митниците, уволниха почти всички купени чиновници и изгониха така наречените силови групировки от предприятията, пазарите, тържищата… и сега последният удар — мозъчният, а това само по себе си значеше и финансовия тръст на ъндърграунда. Да, идваха тежки времена. А може би интересни. Мазния беше стар боец и не се предаваше никога и под никакъв претекст, но помнеше и проклятието на стария евреин „Да ти даде Господ да живееше в интересно време!“.

— Не, пичове — каза той. — Няма смисъл да се унижаваме. Не съм аз този, който ще седи като насрано дете пред премиера и шибания му Генерал, за да слушам наставления и заплахи. Не! Благодаря ще кажа аз на оказаната чест!

— Даваш ли си сметка, че те започват война срещу нас? — апострофира го Бориславов от „Кристал“.

— Щом искат война, ще имат война. Да не е първата? — Мазния показа средния си пръст. — Някой от вас да си спомня кой печелеше битките досега? Така ще е и занапред, мама им да еба демократска! — Мазния стана и разкърши схванатия си от дълго стоене на едно място кръст. — И така, война, пичове! Който носи ташаци в гащите, да вади оръжието. И още нещо — не ви съветвам да го забравяте. В сложни времена се играе на тимове. На нашия капитан съм аз.

Генерала изчака помощниците си Попов и Проданов и с усилена охрана се отправиха към Министерския съвет. Премиерът ги посрещна при секретарката си и ги покани в кабинета.

— Имаме ли представа какво ще искат тия бандити? — попита той.