Христо Калчев - Ликвидирайте генерала

— Няма процеп в кордона — обади се Бъстър, но думите му заглъхнаха в нова експлозия. Овчарникът се разклати и рухна. Зариха ги греди, кирпич и хоросан.

— Бъстър, жив ли си?

— Да.

— Ще се разделим, приятел. Само така имаме шанс да оцелеем. Отървеш ли кожата, потърси синовете ми в хотел „Франко“, Асунсион. Те знаят за теб.

— Козел?

— Кажи…

— Наистина ли ме смяташ за приятел?

Козела се поколеба, но все пак каза:

— След синовете нямам по-близък човек от теб, Борисе! Тръгвай! Бог да те пази. Броя до три и изчезваме — Козела си пое дъх, грабна автомата и започна: — Едно, две, три… Тръгвай!

Едновременно скочиха на крака и едновременно намериха смъртта си. Автоматите на полицията изригнаха едновременно, стреляха от всички страни и с куршуми държаха във въздуха мъртвите тела на килърите. Когато изпразниха пълнителите и посегнаха да презаредят, Козела и Бъстър Китън рухнаха на земята. Полицаи се надвесиха над тях. Акцията беше приключила!

— Мъртви ли са? — Проданов тичаше тромаво през поляната.

— По-мъртви от това не могат да бъдат — отговори безименен глас.

— Добре — кимна Проданов. — Добра работа, господа. Ще ви предложа за награда! Върнете се по местата си. Ще изпратя колите да ви приберат.

— Справи ли се с кошмарите си, Проди — с широки младежки крачки Генерала се приближаваше през поляната.

— Веднага по местата си, момчета — нареди Проданов и остана сам, когато министърът на вътрешните работи застана до него. — Този тип от МИ-6 се оказа прав, шефе! Атакуваха през канализацията.

С върха на обувката си шефът на отдела за борба с организираната престъпност обърна телата по гръб.

— Това е Иван Милетиев — Жаров или Козела. Другият е Борис Китов или Бъстър Китън, както го наричат гангстерите.

Гледаха телата няколко минути в пълно мълчание.

— Вие не сте ги убили, Проди. Разкъсали сте ги. Във всеки от тях има минимум по сто килограма олово.

Проданов сви рамене.

— Според ситуацията, шефе. Тези мъже висят на пусията второ денонощие.

— Както и да е — Генерала сложи ръка на рамото му. — От утре си в отпуск десет дни. На двайсет и осми излитаме за Вашингтон. Официална делегация на МВР по покана на Лангли. Иди почивай. Има кой да се погрижи за труповете.

Генерала се обърна и тръгна към вилата. Тогава чу гласа на Нона Йотова. По нощница, наметнала халат, тя беше се изкачила на югоизточната вишка.

— Какво има, Боги? Какъв е тоя шум?

— Нищо особено, скъпа. Охраната тренира нощна стрелба — беше спокойният, делови отговор.

Вила „Хари“, Г. Раковица

мотел „Джорджо“, Радотина

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1075

Източник: http://bezmonitor.com

Издание:

ЛИКВИДИРАЙТЕ ГЕНЕРАЛА. 1998. Изд. Артик 5, София. Роман. ІІ изд. Печат: Полипринт, Враца. Форман: 20 см. Страници: 159. Цена: 2000.00 лв.