Христо Калчев - Ликвидирайте генерала

Отново с кимане и „да“ елитните гангстери на страната му дадоха картбланш да продължи.

— Повиках ви тази вечер, за да ви информирам за ситуацията в страната, както я виждаме ние, „Пентхаус“, и да ви направя няколко конкретни предложения. Като начало, господа, всички вие трябва да закопаете дълбоко в земята бойните томахавки и да сключите коректен и траен мир. За общо добро и за ужас на ония ебалници, псевдодемократите, които имат нахалството да ни управляват грубо и да затягат с нескрита ехидност примката около вратовете ни.

Пентхаус изпи чаша вино, намокри сухото си гърло и продължи:

— Господа, трябва да свикнем с мисълта, че Костов и компания ще ни управляват много дълго време. За жалост имат подкрепата на САЩ и Европейския съюз, а Русия, на която толкова разчитахме, ни показа среден пръст. Квазикапиталистите от Москва ни дадоха да разберем, че предпочитат да общуват със законната власт в България и не дават и пет пари за стари идеали — комунизъм, пролетарско единство, Коминтерн и така нататък. Де факто ние сме сами, господа, и трябва да положим всички сили да оцелеем. Сега по същество, момчета, аз съм в залеза на живота си и имам моралното право да ви наричам така — Пентхаус се усмихна подкупващо и продължи, спирайки погледа си на всеки един от тях поотделно. — Уважаеми господа, както знаете, обществената говорилня в България е така нареченият селски пазар. Нямам намерение нито да ви губя времето, нито да крада от съня ви. Това обаче, което според „Пентхаус“ е задължително, вие, нашите уважавани партньори, по най-бързия начин да ликвидирате сега действащите фирми, да издигнете в новите структури непознати лица с чисти досиета, задължително неосъждани; да се освободите от всички криминални типове, тоест, да ги подхвърлите на полицията и утре, когато започне войната за приватизацията, да се явите в наддаването като чисто нови стопански субекти, необременени с бандитско минало и мокри дела. Разбирате ли ме?

За трети път им задаваше този въпрос и за трети път срещаше потвърждението им с „да“ и кимане.

— Много добре, господа. Радвам се, че се разбираме. Моля, свършете необходимото за пререгистрация и прочистване от елементарни груби и жестоки сътрудници. Когато тази препоръка се превърне във факт, ще се срещнем отново, за да уточним стратегията и тактиката за бъдещото превземане на цялата, тотална власт в тази благословена от Бога, но нещастна и жалка държавица. В очакване на бъдещите ви полезни за всички нас действия, обявявам нашата среща за закрита — Пентхаус стана. — Аз съм стар човек, момчета, и имам нужда от почивка, но моите хора ще ви сервират всичко, което пожелаете и докогато го желаете. Лека нощ.

Пентхаус излезе тромаво от хола, преследван от мълчание, колебания и неприязън. Това, което бяха чули най-елитните бандити на България, можеше да бъде определено по един-единствен начин. Тук, в тази стая, те бяха чули генералния ултиматум на Българската комунистическа партия в сянка.

Мобифонът на Козела иззвъня рязко и ги принуди да разменят напрегнати погледи. Козела четеше вестници, Бъстър Китън беше преполовил бутилка водка, загледан тъпо в изтърканите шарки на килима.

Беше петък сутрин, 16 януари.

Оставаха им по-малко от трийсет и пет часа до акцията срещу Генерала.

— Този номер го знае единствено Хакел — каза Козела и взе апарата. Когато чу гласа отсреща, кимна на Бъстър и тихо каза: „Той е.“ — Кажи какво те тревожи, майоре.

— Сроковете, Козел. Отдавна мина определената ви дата. Кога смятате да действате?

— Скоро.

— Искам конкретна дата!

— Скоро! Нищо повече няма да ти кажа, Хакел.

— Длъжен си да ми кажеш, Козел. Ти изпълняваш поръчка на моята служба и си мой подчинен.

— Не настоявай, Хакел. Скоро, много скоро… Никога не пресилвай болтовете, майоре. Късат се.

Хакел мълча известно време. Козела чуваше дъха му, знаеше, че е бесен, въпреки това той нямаше да произнесе на глас нито датата, нито начина, по който ще бъде извършена екзекуцията. Не и професионалист като Козела.

— Къде си, Хакел? В България?

— Не. Кога ще чуя нещо конкретно, Козел. Моите началници нервничат. И аз получавам заповеди, колега.

— Казах скоро, майор — изкрещя Козела и прекъсна връзката.

— Предполагаш, че подслушват мобифона? — фъфлещ пиянски, попита Бъстър Китън.

— Не. Ако се бяха добрали до този номер, отдавна да сме зад решетките.

— Тогава защо не му каза датата?