Христо Калчев - Ликвидирайте генерала

— Водка и газирана вода! — запали цигара и опита да успокои разлудялото си сърце, да спре внезапния тремор на ръцете, да събере мислите си.

Мръсна, ненаситна курва!, крещяха вътрешният му глас, наранената му за кой ли път гордост, отчаяната му поругана любов. Бъстър Китън изпи почти на екс водката, поиска друга и се взря тъпо в някаква грапавина на стената. През съзнанието му като на филмова лента започнаха картини и спомени от първата им среща, от дългите години щастлив, съвместен живот… Щастлив? Или доверчивостта и вродената му наивност бяха склонни да кичат този период от живота му с такъв етикет. Почувства, че сълзи са плъзнали от очите му. Избърса ги с длани, изправи се в стола. Вземи се в ръце, идиот такъв! Убиецът Бъстър Китън разлигавен като някоя шунда в пубертета!

Треперещ от бяс, Бъстър плати, прекоси улицата, влезе във входа и бързо изкачи стълбите. Спря пред вратата, не знаеше какво ще направи, но че трябва да действа, за да не се пръсне отвътре, нямаше съмнение. Натисна звънеца два пъти и зачака. След малко чу токчетата й и превъртането на ключа в бравата.

— Ти? — възкликна Грета.

Бъстър Китън я изблъска в антрето, затвори и заключи.

— Аз — кимна той, хвана я за лакътя и насилствено я въведе в хола. Грета беше по хавлия и с кърпа, увита около главата. Току-що беше излязла от банята.

— Какво търсиш тук, Борисе. Трябва да си отидеш веднага. В един и половина ще дойдат да ме вземат. Канена съм на обяд…

— … от рус чужденец с „Ровър“. Знам всичко, курво скапана. Бях в кафенето отсреща.

Очите на Грета блеснаха зло.

— И какво от това… В Гърция ние се разделихме окончателно.

Бъстър Китън погледна часовника си. Оставаше му половин час.

— Не — каза той. — Ти може би си се разделила с мен, но не и аз. Докато си жива, ще ми изгаряш мозъка.

Гримасата й се разкриви в презрение.

— Може би ще ме убиеш? — с истеричен фалцет, но и с нескрита ирония, изкрещя тя.

— Затова съм тук! — Бъстър измъкна зигзауера си, каза: — Сбогом, Грета! — и я застреля в челото.

Тялото й отхвръкна и тежко падна в един от столовете. Всичко потъна в кръв, мозък, кости…

— Свърши агонията! — на глас произнесе Бъстър Китън, обърна се, излезе от апартамента, смеси се с тълпата на улицата и бавно, с ръце в джобовете, тръгна към квартирата си. Дишаше много по-леко… и най-важното — никога повече нямаше да бъде подвластен на този убийствен наркотик Грета.

В дванайсет и половина Пентхаус се изкачи по стъпалата на „Позитано“ 20 и каза на портиера:

— Заведи ме при шефа си!

„Комсомолският набор“, както презрително наричаха новите лидери на партията, вече се беше събрал и го чакаше.

— Здравейте, другари — каза той, събличайки балтона флаконе. — Дерзаете ли?

Младите мъже не схванаха иронията му.

— Заповядайте, Пентхаус — лидерът на БСП Георги Първанов се изправи и протегна ръка. — Радвам се да видя отново един стар боец на Партията.

Христов се усмихна кисело.

— Няма такава партия, Георги. Пи кафе и излезе завинаги.

— Какво чувам — обади се Вацев, — песимизъм или ирония?

— И двете — Пентхаус си избра място и седна, — Момчета, ще бъда кратък и предварително искам да знаете, че не ви нося добри новини. Влязох във връзка с всички бивши членове на ЦК на КПСС, които все още имат някакво участие във властта или поне са запазили влияние и значението си. Отговорът им беше еднотипен — Елцин, Черномирдин, Чубайс и Вяхирев решават въпроса с газа. Първите трима се грижат за извличане на политически дивиденти от тази разменна монета, Вяхирев като шеф на „Газпром“ — за икономическата й мощ. И четиримата са недостъпни и е невъзможно да им се влияе… поне от старите болшевишки кримки, моите приятели.

След кратка пауза за осмисляне на казаното Първанов попита:

— Това значи, че демократите на Иван Костов ще ни отнемат традиционните връзки с Русия?

Пентхаус кимна.

— Точно това значи, ако не вземете спешни мерки. Аз и моите приятели сме комунисти, бити карти, но вие, младите социалисти, имате възможност в качеството си на опозиция да поискате среща с въпросните лидери, да изложите и становището си, и страховете, които произтичат от бетонирането на властимащите. Ако „Булгаргаз“ стигне до пряк договор с „Газпром“, вие ще гледате Министерския съвет през крив макарон… поне двайсет години напред.

— За да предотвратим такъв договор, значи да минем към разработване на някакво активно мероприятие или… — обади се Николай Добрев.