Христо Калчев - Ликвидирайте генерала

— Добра работа, господин Терънс Смит. Моите поздравления.

— Благодаря — отговори невъзмутимо при похвалата англичанинът. — Каналът е открит, което налага до един час да бъде поставен под контрол.

— Те няма да атакуват през деня — опита да апострофира генерал Проданов.

— Въпреки това каналът трябва да бъде поставен под контрол. Да ви кажа ли как според моята интуиция килърите ще проведат акцията си.

— Моля ви за това — кимна шефът на службата за борба с организираната престъпност.

— Първо да обсъдим варианта „въздух“. Атака с делтаплани не е за подценяване, ако предварително приемем, че всички хеликоптери в държавата са под контрол. Нито вие, нито аз знаем дали са обучени да летят на безмоторни планери, но трябва да имаме предвид такава възможност. Килърите знаят от пресата, че близката програма на Генерала не включва пътуване в чужбина и според мен чакат да свърши пълнолунието, за да минат към действие. По най-елементарни изчисления, от тази нощ, най-късно утре, страната ще потъне в небесен мрак. За да гарантираме Генерала от въздуха, предлагам във вилата да разположите — по един за всяка страна — четирима снайперисти с инфрачервени очила за нощно виждане. Разполагате ли с такива?

— Разбира се — усмихна се Проданов, — ние сме национална полиция, господин Терънс Смит. В техническо отношение сме оборудвани с всичко, с което разполага Великобритания, например.

— Радвам се да го чуя, генерале. Ще подсигурите ли снайперисти тази нощ?

— Още днес на обяд ще бъдат, където трябва, господине.

Уил Терънс Смит седна, натъпка лулата си и я запали.

— Генерал Проданов, въздушната атака е малко вероятна по две причини. И двамата килъри са били вече на средна възраст, когато делтапланите заляха света, а това е спорт за млади хора, почти деца. Съмнително е, че на тяхната възраст са изкарали специална подготовка по безмоторно летене. И второ, ако проникнат във вилата по въздуха, те се лишават от всякакъв път за отстъпление. Разбирате ли ме?

Проданов кимна. Англичанинът се изразяваше ясно и наистина си разбираше от работата.

— Снайперистите във вилата са защита от евентуални изненади — продължи Уил Терънс Смит, — но истинското внимание трябва да съсредоточим върху канализацията. Съгласен ли сте?

— Напълно… — Проданов започваше вътрешно да ликува. Нима сме толкова близко до целта?, отплесна се той, но гласът на англичанина отново го върна на земята.

— Срещу отвора, от другата страна на реката, трябва да заложим надеждна пусия — с инфрачервени очила, снайпери и автомати. Не бива да ги атакуват на открито. Според мен най-добрият вариант е да ги оставят да тръгнат по тръбата. Разстоянието от реката до вилата е около два километра. Когато се уверят, че убийците са тръгнали към целта, ще предупредят охраната на вилата, че дивечът е в капана, ще прекосят реката, ще изчакат двайсетина минути и ще впръскат силен хлорен разтвор и сълзотворен газ в тръбата. Вътре ще настане истински ад. Не бих искал да съм на мястото на килърите. Единственото им спасение ще бъде да излязат навън. Ако продължат напред — ще попаднат в прегръдките на охраната на вилата. Ако се изпързалят назад, което е по-лесният изход — ще бъдат лесна, напълно ослепена, макар и временно, плячка за рейнджърите, които сме разположили отвъд реката. Ясен ли съм, генерале?

— Напълно — сериозно каза Проданов. — Според вас делтаплан или канализацията са единствените пътища към Генерала, така ли?

— Да, при условие, че гарантираме пълен контрол на огневите азимути в планината и на хеликоптерите.

— Взел съм всички необходими мерки да им отрежа пътя и към планината, и към хеликоптерните хангари. Благодаря, господин Терънс Смит. Още на обяд ще се разпоредя да се задейства вашият план. Още един път благодаря.

Уил се изправи.

— Това е всичко, генерале. На слука — англичанинът тръгна към вратата, после се обърна и през рамо каза: — За да се гарантират срещу кучетата-следотърсачи, килърите ще дойдат по руслото на реката! — и излезе.

Украинецът Мордюк трето денонощие скиташе по улици, ресторанти и кафенета в центъра на София. Тръгваше в десет и половина-единайсет сутрин и обикаляше неуморно нощните барове до четири сутринта. Прибираше се грохнал от умора в хотел „Люлин“, хвърляше се в леглото и спеше мъртвешки непробудно до десет на следващата сутрин. Събуждаше го будилникът. Разсънваше се под душа и отново поемаше безкрайните си обиколки. Той работеше за Иван Фомич Севгун от разпадането на Съветския съюз, познаваше го твърде добре, за да посмее да му докладва: „Не успях да открия Козела и Бъстър Китън“. Султана на Краснодар плащаше щедро и не беше дребнав, напротив, често си затваряше очите за пиянските им изцепки, за безмилостните боеве, които нерядко водеха помежду си, за дрогата, която шмъркаха до пълна амнезия, но изпратеше ли го „на работа“, това беше наистина работа и тежко на онзи, който си позволеше инфантилния лукс да не изпълни заповедта му.