Христо Калчев - Ликвидирайте генерала

— Искате да кажете, че не се срещате с Борис Китов?

— Не, разбира се. Той ме третира и като луда, и като нимфоманка. Сложна смесица от презрение и съчувствие.

— Странно — впил сините си очи в нея, каза той. — Интуицията ми подсказва, че между вас съществува любов. Може би наранена, но все пак любов.

Грета не отговори. Отпи мълчаливо, извади кутия „LM“, запали.

— Вижте, Уил. Предварително искам да знаете, че няма да ви бъда от полза. Ако знаех къде е Борис, нямаше да ви кажа, но не зная, честна дума.

— Вярвам ви — кимна англичанинът. — Поканих ви на вечеря, не на разпит.

— Надявам се — Грета се опита да се усмихне. — Искам да се напия. Имате ли нещо против?

Ред беше на Терънс Смит да изкриви гримасата си в подобие на усмивка.

— Не.

— Тогава наздраве. Искам още една водка… този път голяма.

Малко след полунощ Уил спря колата си пред дома й.

— Имам нужда от мъж — с истерични нотки в гласа каза Грета. — Слезте от тази шибана кола и елате с мен.

Офицерът от МИ-6 се поддаде на изкушението, въпреки че вътрешният му глас крещеше „Това е капан!“.

Не беше капан!, мислеше той, докато шофираше към легацията. Очакваше го бележка от Проданов и канализационната карта на Бояна.

Султана на Краснодар Иван Фомич Севгун набра един номер и зачака. На третия сигнал чу:

— Да.

— Здравей, Мордюк.

— Здравейте, Иван Фомич.

— Наложи ми се да напусна България, казак. Принудително. Това значи, че на теб се пада честта да свършиш моята работа. Разбираш ли ме?

— Естествено, Иван Фомич. За мен е чест да ви услужа.

— Знаеш ли целта, която преследвам, солдат?

— Приблизително, Султан. Ще ми трябват указания… и снимки.

— Предвидил съм всичко, дарагой. Утре с полет в десет и половина сутринта изпращам една руска курва с всичко, което ти е необходимо. Висока, белоруса блондинка, с дълго черно визоново палто. Носи и пари. Ползвай я, както искаш, и я задръж, колкото е необходимо. Ясен ли съм, казак?

— Напълно, Иван Фомич. Утре ще бъда на летището.

— Коя дата сме днес, Козел?

— Тринайсти януари, вторник — беше отговорът.

— На седемнайсти, в събота, през нощта атакуваме — каза Бъстър Китън. — Ела да ти светна подробностите.

Козела стана, взе чаша студено кафе и застана зад него.

— Виждаш ли този щрих? Това е маршрутът ни. Ще тръгнем по руслото на Боянската река оттук — на километър и сто метра от целта. Има мост, спускаме се под него и чакаме пълен мрак. Вчера и онзи ден имаше пълнолуние. Да се надяваме, че в събота нощта ще бъде тъмна, а ако случайно завали — бинго! Ще следваме водата заради кучетата. Двеста и единайстият канал е целта ни. Отворът е широк метър и десет, но е мокър и хлъзгав. Днес-утре трябва да купим рибарски ботуши, мушами и импрегнирани шапки. Разстоянието от реката до вилата е два километра, но около петстотин метра преди целта тръбопроводът се стеснява на двайсет сантиметра в диаметър. Там се налага да излезем на открито. Качим ли се на оградата, ще трябва да се отървем първо от три ризеншнауцера в двора, после с обход да открием в коя стая е Генерала. Последната фаза е за теб и снайпера ти.

— От какво разстояние трябва да стрелям?

— Двайсетина метра. Ако не успеем да се измъкнем чисто, може да се наложи да прекараме едно денонощие в тръбата.

— Ясно — кимна Козела. — Не ни остава нищо освен да чакаме събота.

— Междувременно внимателно трябва да следим всички ежедневници. Ще бъде връх на каръка, ако минем на вълка през гъза и се окаже, че Генерала е някъде в чужбина.

Генерала стана по тъмно, избръсна се и извади списък документи от чантата си. Трябваше да се запознае със съдържанието им, преди да отиде в министерството. Когато кафето стана готово, запали лулата си, седна и се зачете. Сред документите преобладаваха доклади на Проданов и повечето от тях третираха усилията му да предотврати атентата срещу него.

Защо толкова упорито искат главата ми? Нали ако аз хвърля топа, ще ме замести Божидар Попов и ще продължи същата линия. При евентуално негово управление министерството ще продължи акциите „Комар“ и „Хищник“. Изобличаването, арестуването и осъждането на ония кредитни милионери предстои с мен или без мен. Защо такава стръв и упорство? Или това е акция за отвличане на вниманието?

Генерала взе кафето си и застана пред прозореца. Всичко изглеждаше рутинно и спокойно. Охраната беше в будките си, залепени за оградата, грамадните, черни като катран ризеншнауцери се разхождаха бавно и важно като владици… Отвличане на вниманието… Държавата имаше нужда от руска газ и се мъчеше да отстрани посредниците-мафиоти, сложили ръка на сделката по време на болшевишкия некадърник Жан Виденов. В страната действаше валутен съвет и всяка провокация като убийството на министъра на вътрешните работи би се отразила зле върху престижа на България на световната сцена и би отблъснала инвеститори, търговци и туристи, така необходими в този момент…