Христо Калчев - Ликвидирайте генерала

Аз нямам лични врагове ни в ЦРУ, ни в КГБ, разсъждаваше на ум той. А централите не могат да не си дават сметка, че който и да ме замести, ще продължи по същия път… Да, това си е сложна акция за отвличане на вниманието от истинските проблеми на страната и грубото й дискредитиране пред света.

Генерала облече палтото си и излезе пред входа на вилата. Двете коли — неговата и на охраната — бяха готови, запалени и чакаха.

Бонев седна на задната седалка, каза:

— Министерството! — и взе мобифона. — Проди, аз съм. Слушай ме внимателно. Атентатът срещу мен, ако такъв се състои разбира се, не е нищо друго освен операция за отвличане на вниманието от истинските ни проблеми. Разработи тази тема във вид на доклад — сбито и ясно. До обяд искам да е на бюрото на министър-председателя!

По стар конспиративен навик болшевишкият Пентхаус се беше събрал отново през нощта. Беше тринайсти януари, хубава топла и светла нощ, идеална за заговори и лоша за атентати. Срещата беше в Бояна, в луксозната номенклатурна вила на Христов. Присъстваха Найденов, Коларов, Евтимов и десетина души охрана, разпределени дискретно в обширния, приличащ на екзотична ботаническа градина двор. Пиеха уиски, дъвчеха ядки и слушаха новините. Когато започна спортната емисия, Христов насочи дистанционното, изключи и отпусна едрото си тяло в стола.

— Пуста газ — измърмори той. — Сега всичко зависи от нея.

— Срещна ли се с Вяхирев? — попита Коларов.

— Да — кимна домакинът. — Изложих му нашето становище. На думи се съгласяваше с мен, все пак, познаваме се трийсет години. Това, което ме безпокои обаче е, че очите му оставаха ледени, подозрителни и невъзприемчиви.

— Не си ли твърде мнителен? — продължи с въпросите си Коларов.

— Де да бях… По-точно, дано да съм мнителен. Това много скоро ще стане ясно. Обясних му, че политическото бъдеще на страната е в ръцете на неговия „Газпром“.

— Не е ли пресилено? — попита Евтимов.

— За жалост не, брат ми. Ако Иван Костов и посраните му демократи успеят да отстранят „Мултигруп“ и „Овъргаз“ от сделката за газа, това означава бетониране на властта им и абсолютно гарантирано управление на страната за десет-петнайсет години напред. „Булгаргаз“ — това са те, правителството, и ако държавната фирма остане монополист в транспорта на газа, с нас е свършено. Не можем да допуснем нов триумф на Костов. Това гадно копеле печели всички битки. Натрапи ни кмет на София и президент, превърна под носа ни СДС в мощна партия, издуха провинциалните червени градоначалници, изкара тълпите на улицата и ни издърпа властта под носа…

— Не съм съгласен — обади се Найденов. — Ония бездарници, комсомолците, я предадоха сами.

— Отчасти това е вярно — продължи Христов. — Комсомолците се панираха от страх, ушите им слепнаха като на зайци, но този ужас се всели в тях вследствие натиска на Иван Костов и тълпите, дирижирани от него. И това не е всичко. Какъв, по дяволите, е този шибан списък на кредитните милионери? Та нали всички ще попаднем в него. Кой бизнес е в състояние да се развива без кредити, да му ебеш майката. Никой, никъде по света. И хоп! — магическата пръчка на Иван Костов ни нарежда до мошеници като Чомбе, Барона, Ганди и прочие боклуци. Ние сме бивши държавници, по дяволите, и не бива да бъдем третирани като криминални престъпници. Не и ние.

Настъпи тягостна тишина. Пушеха, пиеха, мислеха върху думите му.

— Има ли начин да се извадим от този списък? — обади се Евтимов.

— Не. Направих опит да говоря и с Костов, и с генерал Бонев, и с председателя на Народното събрание Соколов. И тримата отказаха да ме приемат.

— Много се надуха тия демократи, да им еба майката — каза Найденов.

— И това е само началото — продължи Христов. — Списък на сътрудниците на Държавна сигурност, списък на кредитните милионери, Закон за лустрацията, който за парлама засега президентът задържа, но само за парлама. Всичките им действия водят стъпка по стъпка към поставяне на социалистическата партия извън закона. Не го ли виждате?

— Добре бе, Пентхаус — намеси се Коларов, — не може да нямаме някакви резервни ходове.

Христов избухна:

— Ако руснаците ни преебат с природния газ, имаме един гол кур. Комсомолците са и страхливи, и бездарни, а ние — много тежко свързани с Живков и така наречения развит социализъм. Кой според теб ще поеме властта, ако демократите паднат? Светият дух и четирийсетте великомъченици!?

Отново ги затисна тягостна тишина.