Христо Калчев - Ликвидирайте генерала

— Господа, говоря от името на банковия консорциум. СДС иска да ни удуши, приятели. Това е една гадна, фашистка шайка, която не зачита ни Бога, ни Дявола, още по-малко нас, бизнесмените, и вас, малцинствата. Видяхте как използваха Ахмед Доган и как го изхвърлиха на боклука, когато вече не им трябва. Изроди! Това не са политици, държавни мъже и прочие. Управляват ни бандити, които под претекста, че се борят със силовите групировки и кредитните милионери, унищожават чуждия бизнес и пълнят джобовете си с лесни пари. Имам абсолютно достоверна информация, че се готвят да сложат ръка и върху тютюна. Което значи, че хиляди турци ще хапнат дървото и ще бъдат докарани до просешка тояга. Разбирате ли? Поголовно, безмилостно ограбване на всеки, който е подал глава над водата. А вие сте точно това — бизнесмени, заможни мъже, хора със семейства, мъже на дълга, които СДС иска да изпрати на трудовата борса. Ясно ли се изразявам?

Събеседниците му, които мълчаха като риби, кимнаха с глави.

— Радвам се, че се разбираме. Ние няма да бъдем покорни роби на СДС. Нали?

Ново кимване.

— Налага се още утре да започнем война с тях. В началото с мирни средства, разбира се… Сега ще ви дам десет хиляди марки… да подберете най-агресивните, най-смелите, най-доблестните младежи… А те ще събудят насилието. Попитайте Сокола и той ще ви каже: „СДС е смъртният враг на етническите турци…“.

— Господин Никодимов — обади се мъж на средна възраст с остра, късо стригана коса и рамене на щангист.

— Заповядайте? — угоднически каза Мазния.

— Защо не си ебеш путката майна! — каза Щангиста, стана и излезе от залата.

Останалите го последваха мълчаливо.

Мазния се стъписа, после преглътна „шамара“, изригна на глас като луд вулкан от ругатни, избърса потното си лице и отиде да прибере багажа си. Плати хотела, седна до шофьора и кресна:

— Карай за Кърджали!

След ареста на Ерджан Рашид — Роко градът беше притихнал в очакване на нови полицейски акции. Мазния се настани в хотел „Кърджали“, взе душ, преоблече се и седна в ресторанта да чака местните първенци. Имаше уредена среща с тях в девет вечерта. В полунощ, пиян и хълцащ, се добра отново в стаята си, повърна и си легна. Никой от местните лидери не се озова на поканата му. Боклуци, рязани фесове, ананъ сикимини!, изпсува наум той и потъна в нервен пиянски сън.

На сутринта замина за Разград, а на другия ден за София. Трябваше да докладва за пълния провал на емисарската си акция.

Въоръжен до зъби, Козела тръгна на лов за главата на Леч Плешивеца. Бъстър Китън остана да го чака в колата. Бившият генерал от българските и руските служби му остави адреса на момчетата и паспортите с новата им самоличност. За бившите ескадронисти беше детска игра подправянето на каквито и да било документи и осигуряването на два истински пистолета „Лама“. Тръгна сам срещу трийсетина азиатци, свирепи и жестоки като тигри.

Беше малко преди седем, наближаваше време за вечеря, а Леч беше чревоугодник и не издържаше на глад — човешки слабости, от които професионалният убиец трябва да умее да се възползва. Козела седна на най-близката маса до вратата, която остави отворена. Виждаше фоайето, асансьорите, рецепцията и чейнчбюрото. Около изхода се навърташе портиер с червени сако и фуражка, по коридора минаваха гостите на хотел „Шератон“, но полицаи не се виждаха никъде.

Леч шибаше една от едрогърдите хотелски проститутки, но беше отегчен. Това беше третият му акт този следобед, яростно мачкаше гърдите й и се мъчеше да свърши. Курвата беше започнала да го дразни, пиеше му се, червата му куркаха от глад… Още малко, още… Слава Богу. Ерекцията дойде и отмина. Леч скочи, плати й, изчака я да се облече, заключи след нея и влезе в банята. Разведрен, чист и сам, той се обади на охраната си, заповяда им да го чакат пред вратата и започна да се облича. Когато доби „негърски“ шик, заля се обилно с „Паша“ и отключи вратата.

— Гладни ли сте, момчета? — широко усмихнат, попита той.

— Като вълци — беше отговорът.

Вълкът беше свещено животно в техните планини, те самите се наричаха вълци и бяха горди, че са безпощадни и безмилостни като хищника, символ на Чечня.

Козела мокреше устни в малкото уиски, когато портиерът подаде глава и викна на сервитьора:

— Блаже, чеченците идват. Готов ли си?

— Аман от тия боклуци — уморено отговори келнерът. — Майната им, нека идват.

Козела стана и излезе във фоайето. Леч слизаше по стълбите, беше предупреден никога да не ползва асансьора… Ето ги… Много са, да им еба майката. Козела тръгна срещу тях. Извади ръцете си от джобовете, хвърли две гранати в краката на охраната, измъкна пистолета и застреля кавказеца в челото. После пусна оръжието в джоба на сакото си, измъкна още две гранати, хвърли ги срещу онемялата, оредяла охрана — най-малко шест-седем души се търкаляха на пода — обърна се, излезе и на бегом се добра до колата. Бъстър Китън включи на първа, излезе на „Дондуков“ и се включи в движението.