Христо Калчев - Ликвидирайте генерала

— Така ли? — Козела му се изхили в лицето. — Но това не им пречи да поръчат главата на един генерал, който е законен министър в законно правителство?

— Да — Бъстър кимна. — Но този генерал им бърка дълбоко в джоба. Откакто той върти Вътрешното министерство, само руските групи са загубили милиарди… в зелено, Козел. А това никой не прощава.

Козела кимна замислен.

— Добре, дай да почнем отначало. Как си я представяш тази… работа?

Генерал Проданов беше събрал Колегията и вече втори час отлагаше да се яви в заседателната зала. Накрая му писна, скочи, връхлетя при подчинените си и изрева:

— Изпуснахте ли ги, тъпаци такива? Говеда! Фабрики за лайна.

Седна. Разтърка уморено очи и произнесе тихо:

— Извинете, колеги. Нямам нерви вече… След това заседание си подавам оставката.

Мълчаха дълго. Димът в кабинета можеше да се реже с нож, но тишината беше пълна…

— Когато един офицер не може да защити надеждно шефа си, трябва да си отиде — все пак каза Проданов, стана и разтвори широко прозореца. Да подслушва който иска, майната му!, помисли той, вдишвайки уханието на липите.

— Преуморен си, Продане — обади се подполковник Косев, стар приятел и първият му заместник в отдела за борба с организираната престъпност. — Това не са борчета от „ВИС“ и „СИК“. Имаме работа със суперхамъри.

— Точно заради това обезвреждането им е възложено на нас, а не на Светия Синод — Проданов се върна на мястото си. — С какво разполагаме, момчета? Само със сигнали от чужбина и с анализа, който изготвихме в отдела. Заварихме пълна корупция в тая шибана държавица. От Парламента през МВР и останалите структури на властта до откровено бандитските групировки — всичко гепи. Фалшиви банкери, кредитни милионери, подкупни чиновници, продажни ченгета… всичко гепи! И изведнъж идва генералът и прибира баницата от софрата. Представяте ли си колко интереси са накърнени, в колко джоба сме бръкнали и колко ни мразят. Всички ни мразят и искат главите ни… а ние не можем да опазим шефа си от двама убийци, та били те Рамбо на стотна степен. Цял един отдел от профита в борбата с бандитите? С какви очи ще го докладвам утре на генерала, а? Кой от вас иска да е на мое място?

Разбира се, никой не предложи да замества генерал Проданов на доклада и отново потънаха в мълчание.

— Поне някакви следи имаме ли? — попита той.

— Не, шефе — отново се обади Косев. — Нямаме и гаранции, че са в страната.

— Да, на Марс са. Казвам ви, създадени са два нелегални фонда на КГБ и ЦРУ, за Бъстър и Козела, всеки по свой начин, не дай Боже да се съюзят — Проданов отново се прекръсти, — са упълномощени по усвояването им. Преведено на български, това значи „Ликвидирайте Генерала и парите са ваши“. Ясен ли съм?

Всичко щеше да е пределно ясно, ако не беше непреодолимо сложно. От Бъстър Китън и Козела нямаше помен. Офицерите се разотидоха унили. Проданов задържа Косев и почти насила го замъкна у тях. Грохнали от нервно напрежение и с чувство за вътрешна безпомощност те се напиха като скотове. Сутринта Поли, жената на Проданов едва успя да ги изтласка за работа.

Опасенията на генерал Проданов бяха напълно основателни. Съюз между Бъстър Китън и Козела вече се осъществяваше. Двайсет и шести юли — петдесет и четвъртия рожден ден на Мик Джагър. Целият свят празнуваше това талантливо, агресивно, развратно момче. От касетофона на колата звучеше „I can get no satisfaction“, но това беше може би стотното изпълнение на големия „Роулинг стоун“ от сутринта. Бяха спрели стар, очукан форд на стената на язовир Огняново. Козела излезе от колата и набра някакъв номер. Не след дълго чу познат глас:

— Ленард, Жаров те безпокои… Нещо ново за момчетата?

— Снощи се върнаха от ски, генерале. Предполагам, че в момента спят дълбоко.

— Добре, Ленард, благодаря… Ще се обадя в по-удобно време.

Козела изключи, изпика се на стената, върна се в колата и каза:

— Отиваме при Грета, Борисе! Ще те оставя и ще се върна в неделя през нощта… И още нещо, намекна, че някой иска спешна среща с мен. Кой?

— Морис Алкалай — беше отговорът.

Козела се събуди в потна локва. Болеше го всичко, лицевите операции, червата, главата му се цепеше, а на всичко отгоре беше сънувал, че прегризва гърлото на Бъстър Китън.

Бъстър Китън… Как мразеше това гадно копеле, което по ирония на съдбата се беше превърнало в негов партньор и сътрудник.

Козела стана, свали пижамата и застана гол пред огледалото. Господи, на какво приличам? Целият беше в пресни шевове и стари, отдавна засъхнали рани от куршуми. Просто невероятно е, че съм жив! Взе душ, заля се с одеколон и се облече. Беше шест часа сутринта. Слънчево, птички пеят, вятър никакъв — задаваше се горещ юлски ден. Пусна радиото и попадна на първите новини. Вчера Народното събрание беше гласувало поправки в Наказателния кодекс. За убийство на полицай от двайсет години до смърт… А за убийството на полицейски министър?