Христо Калчев - Ликвидирайте генерала

— Причините може да са няколко… Не мога да отговоря веднага.

— Добре — Хакел тръгна към вратата. — Мисли в писмена форма. Утре сутрин отново ще имаш честта да се срещнеш с тъпака Хакел.

Генерал Бонев беше събрал на нощно заседание заместниците си и всички ченгета с влияние в МВР. Бяха грохнали от умора, препили кафета, препушили, но работният им ден продължаваше и едва ли щеше да приключи преди разсъмване. Генерала размаха един лист.

— Това е телекс от руските колеги. Списък на „ворьi закона“, с което откровено признават, че не могат да се справят.

— Имат идеята да ги изловим тук? — попита главсекът Попов.

— Да — кимна Бонев. — Пращат по DHL подробна снимкова документация. Ще я получим тази нощ.

— И колко артисти трябва да очакваме? — попита един от заместник-министрите.

— Двайсетина, но шест от тях крайно опасни, свързани и с Коза Ностра, и с картел „Меделин“.

— Какво ще получим срещу услугата?

— Съдействие за прочистване на морето от одесити, чечени и прочее боклук и точна информация за един атентат, който се готви лично срещу мен.

— Имаш ли познайници сред артистите?

— Не преки, но един от тях, някой си Иван Фомич Севгун, има сериозни връзки с нашите мутри.

Навръх двайсет и четвърти май Грета излезе от кататонния ступор. Лежа повече от час, докато си припомни последните събития. Малко по малко пъзелът се подреждаше и изведнъж се видя пияна, припомни си насилствения секс с Кълвача, внезапното нахлуване на Борис, екзекуцията на мутрата…

Грета се изкъпа, прекара до обяд в маникюр, педикюр и когато реши, че е добила приличен вид, натисна звънеца. Веднага се появиха две санитарки, едри и яки като унгарски коне тежковози.

— Искам да знам кой ме е довел тук — на български каза тя.

Жените се спогледаха, вдигнаха рамене и излязоха, но след малко в личния й изолатор се появи възрастен благообразен лекар.

— Говорите ли руски, госпожо?

— Лошо. Откога съм тук, докторе?

— Ще стигнем и до този въпрос. Как се чувствате?

— Добре. Във всеки случай нищо не ме боли.

— Да — докторът кимна. — Вашето страдание не е болезнено. Можете ли да ми кажете откога датират последните ви спомени?

Грета затвори очи.

— Паметта ми се върна… По-добре е да не знаете нищо за спомените ми — сълзи потекоха по лицето й. — Има ли някакво съобщение за мен? Има ли начин да вляза във връзка с външния свят?

— Мисля, че ще успея да ви помогна. Ще се върна скоро.

Вечерта Султана на Краснодар Иван Фомич Севгун изпрати военен Ми-24 и прибра Грета от лудницата.

Беше първи юни, Денят на детето, когато Козела се премести от изолатора на ЦРУ в хотел „Мест“ в Цюрих. Можеше няколко дни да се нарадва на свободата си, после щеше да му се наложи да се хване за работа. Бъстър Китън. Ни денем, ни нощем можеше да мисли за друго. Интересно, не изпитваше омраза към този убиец. Дори най-банална злоба не изпитваше. Убиец… Като че ли той беше нещо различно… В други времена и при други обстоятелства те може би щяха да бъдат партньори, дори приятели… но в други времена, Оня беше длъжен да го убие, за да живее.

— Господа, ясно ли ви е какво става в тая шибана държава? — попита директорът на банка „Прогрес“ Ясен Скатов. Той беше повикал десетина собственици на банки, членове в бордове на директори и няколко еднолични собственици.

Беше полунощ, душно и лепкаво. В далечината трещяха гръмотевици и много скоро бурята щеше да връхлети и София. Време беше да се разотиват, а едва сега стигаха до същината на разговора.

— Кой има аванта да гръмнат един по един Венци Йосифов, пловдивските дилъри, Моллов, Краси Стойчев, Агафонов, Илия Павлов и други по-едри и по-дребни риби? — продължи Скатов.

— Тия, които ще заемат мястото им на пазара — отговори сто и шейсеткилограмов дебелак, президент на бургаската банка „Рафинерия“. Казваше се Стоил Вранчев и минаваше за безмилостен като невестулка.

— Аз друго не мога да загрея — обади се Томов от „Интерком“. — Тоя генерал сериозно ли иска да ни удари балтията, или е форлойфер на държавен рекет.

Скатов, който председателстваше нощното заседание, отново взе думата.

— Вижте, господа, едно трябва да ви е ясно. Или ние ще се изпикаем на разни „Комари“ и вдъхновителите им, или ще избираме между пандиз и чужбина. Последният коз е да създадем нова група при пълна нелегалност и да ги ударим на тъмно. Всички — президент, министър-председател, шефа на МВР, кмета и когото още се наложи.