Христо Калчев - Кървавият път на коприната

— С удоволствие… едва владея нервите си, стари… мислеше да каже „приятелю“, но се отказа и произнесе „Колега“.

Аркан се намръщи.

— Моите колеги са около мен, Козел. Ето ти моите „Колеги“ — „тигрите“. И ние воюваме рамо до рамо за сръбската правопрестолнина Косово.

— Дойдох да воювам с вас, Аркан. Имам не по-малко основания да мра срещу американците.

„Тигъра“ се върна и остави фалшивите паспорти на момчетата при войводата.

Аркан прочете регистрацията и подаде паспортите на един от „тигрите“.

— Ще проверим адреса, Козел. Две трети от седемстотин хиляди долара не са пари за преебаване.

— Асунсион е много, много далече… Войводата го прекъсна.

— Не и за дългата ръка на Аркан — взря се в очите му и тихо, но злобно попита: — Как е твоят приятел Тефик бей?

Козела разбра, че току-що е чул смъртната си присъда. Не му беше нито за пръв път, нито щеше да се парализира пред лицето на смъртта. Не и той!

— Нещастен е, Аркан. Синовете му претърпяха катастрофа и сега са полупарализирани.

— Но са живи — тихо каза войводата — А твоите не. Козела мълча дълго, преди да отговори на скрития му въпрос:

— И ти имаш син, Аркан!

— Да, имам, но не съм шпионин на ислямския фундаментализъм. А ти идваш при мен точно в това си качество и се опитваш да разиграваш трогателни пиеси. Сериозно ли ме смяташ за глупак, Козел?

— Няма да говоря повече, войводо. Моля те, заповядай на „тигрите“ си да ме убият без варварски мъчения.

Аркан се присегна, доля чашата му и каза спокойно, дори кротко:

— Нямам никакво намерение да те убивам, Козел. И то не само защото си мой гост. Смъртта ти не ми върши работа! — Аркан поиска още чай и се облегна на стола си. — Имам обаче въпроси. Например, какво знаеш за така наречената армия за освобождение на Косово?

— Достатъчно, войводо… Повече отколкото си мислиш.

— Говори, генерале. Целият съм слух.

— Знам кои са Адем Демачи и военните му лидери Хашим Тачи /Змията/ и Сюлейман Селим /Султана/. Знам и че първото прочистване на Косово предприеха шиптърите преди повече от сто години.

Аркан кимна.

— Така е, Козел. Точно така. Щом знаеш истината, защо не я кажеш на когото трябва. Знаеш ли, че България даде небето си на НАТО?

— Знам Аркан, но и ти знаеш, че аз не съм публична личност. Обстоятелствата ме принуждават да се крия и да съм нащрек дори в съня си. На кого мислиш, че мога да кажа: „Каузата на Аркан е справедлива?“

— Знам, че не можеш, но можеш да не си подлагаш задника на оня рязан бандит Тефик бей!

Козела почувства обидата с кожата си, но брои до десет и отговори:

— Добре знаеш, че никога, на никого не съм си подлагал задника, войводо… Щом толкова мразиш Тефик, защо не го ликвидираш? Той е в ръцете ти.

Аркан се изправи и тръгна из бившето кметство.

— Знаеш ли защо, Козел? Ще ти кажа, защото си православен християнин като мен, защото си войник и защото навремето доказа, че може да се вярва на думата ти. Прав си, че мога да убия Тефик, когато поискам, но с неговата смърт ще изчезне последният ни шанс да затворим Пътя на коприната.

„Коприна ли?“ — Козела помисли, че не е разбрал добре.

— Какво общо има някаква си коприна и твоята война с албанците?

Аркан отиде до огромната географска карта, закачена зад гърба му.

— От Китай, Афганистан и Бирма тръгва Пътят на коприната. Това датира от времето, когато Марко Поло изнесъл първите копринени буби, скрити в кухия му бастун. Пътят върви през Иран, Ирак, Турция и през София влиза по три канала — Сърбия, Албания, Косово — през Видин, Калотина и Кюстендил. Навремето по този път е вървяла търговията с коприна, но днес това е пътят на оръжието и дрогата.

Козела разбра всичко или почти всичко.

— Искаш да кажеш, че Тефик контролира Пътят на коприната? — това беше полувъпрос, полу-разсъждение на глас.

— Не, Козел, главният бос на фундаменталистите е Осама бин Ладен. Говори ли ти нещо това име? — Козела кимна утвърдително. — Тефик е връзката между него и шиптърските банди. Тефик е жив само защото чрез него се надявам да се добера до Бин Ладен и веднъж завинаги да пресека пътя на оръжието и дрогата от Кабул до Тирана.

— Тирана? — искрено учуден, възкликна Козела. — Конфликтът е тук в Косово, Аркан.

— Но иницииран, финансиран и благословен от велико-албанските шовинисти отвъд границата. Къде мислиш, че се крият бандитите на АОК, като видят дебелия? На

територията на същинска Албания са и базите им, и складовете с оръжия, и семействата им. Тук налитат за кратки набези и бързат да си плюят на петите.